Сигрид Унсет - Венецът

Ерлен. Стисна зъби от гняв. Трябваше да й спести преживяването, защото тя не искаше да го прави. Нали преди, когато нищо не беше изяснено и тя нямаше на кого да се опре, освен на любовта му, винаги, ама винаги и с радост му угаждаше? Затова този път беше редно да я остави на мира, когато се опита да му откаже. Струваше й се скверно да го правят тайно, след като баща й събра ръцете им пред погледа на роднините. Но със сила, смях и ласки Ерлен си извоюва каквото искаше. Кристин не съумя да му покаже, че този път отказът й не е на шега.

Кристин влезе вътре да нагледа бирата, а после отново излезе и се опря на оградата. Нагъсто израсналите високи ечемичени класове се поклащаха леко под лекия полъх на вятъра и проблясваха на слънцето. Кристин не помнеше да е виждала нивята по-отрупани с плод. В далечината се мержелееше реката. Чуваше се гласът на баща й. Той викаше нещо, но Кристин не различи думите. Работниците на полето се смееха заедно с Лавранс.

Кристин се питаше дали да не признае на баща си какво се е случило, та всички да престанат да се трепят излишно, да я омъжат за Ерлен тихомълком, без венчавка и гуляи. Важното беше да се сдобие с име на съпруга, преди хората да забележат, че под сърцето си носи детето на Ерлен.

И Ерлен щеше да стане обект на подигравки или дори на злостни клевети, защото отдавна не беше неопитен момък. Но нали именно той настояваше да отпразнуват сватбата, да я види като булка, нагиздена в коприна и кадифе, и с висока златна корона на главата. Точно това искаше той и пожела да я притежава през всичките откраднати сладостни мигове. Досега тя изпълняваше желанията му, без да възразява. И щеше да продължи да се съобразява с тях.

Дано накрая Ерлен осъзнае, че не може и вълкът да е сит, и агнето — цяло. Преди й разказваше какво голямо празненство ще устрои на Коледа в „Хюсабю“, та да покаже на всичките си роднини, приятели и познати каква прелестна съпруга има. При тази мисъл Кристин се усмихна подигравателно. Едва ли би било подходящо празненство да има точно тази година.

Кристин очакваше детето да се роди около празника на свети Григорий Двоеслов. Мислите й се разбягаха като луди. Изплаши се малко: помнеше пронизителните писъци на майка си, които се носеха над „Йорун“ повече от две денонощия, преди на бял свят да се появи Юлвхил. В близкото село две жени починаха по време на раждане. Така си бяха отишли и двете съпруги на Сигюр от „Лопт“. И бабата на Кристин, на която беше кръстена, не успяла да понесе родилните мъки.

Но сред връхлетелите я чувства не страхът надделяваше. Всеки път, когато разбираше, че не е бременна, Кристин се чудеше дали пък Господ няма да ги накаже точно така: като ги лиши от правото да имат деца. Някой ден вероятно ще чакат и ще се надяват напразно на онова, от което навремето ненужно са се бояли, докато накрая заживеят с мисълта, че ще ги заставят да напуснат наследственото имение. Така ще сложат край на рода им, защото братът на Ерлен беше свещеник и децата му нямаха право на наследство. На тяхно място ще се настани Мюнан Бордшон със синовете си, а името на Ерлен ще бъда изтрито от родословието.

Кристин притисна ръка към корема си. Ето го там — между оградата и нея; между казана и нея; между нея и целия свят. Там беше синът на Ерлен. Вече изпробва рецептата, която Осхил веднъж спомена, с кръв от дясната и от лявата ръка. Тя носеше мъжка рожба в утробата си. Какъв ли жребий щеше да й донесе? Спомняше си как починаха малките й братчета, опечалените лица на родителите, когато ги споменаваха; помнеше как помръкваха Лавранс и Рагнфрид при всяка вещ на Юлвхил, попаднала пред очите им. Самата Кристин неведнъж им причини големи грижи, а краят на неволите, които щеше да стовари върху плещите на родителите си, все още не се виждаше.

И все пак, и все пак. Кристин отпусна глава върху ръката си на оградата. С другата ръка продължаваше да придържа корема си. Дори и така да си навлече повече грижи, дори и да умре при раждането, тя предпочиташе да роди син на Ерлен, отколкото къщите да опустеят след смъртта им и житните класове да се поклащат за радост на чужди хора.

Някой влезе в преддверието. Бирата! — стресна се Кристин. Отдавна трябваше да проверя какво става с бирата. Поизправи се. Ерлен се приведе над прага и излезе на слънце, грейнал от щастие.

— Ти тук ли стоиш? — изненада се той. — Даже не идваш да ме посрещнеш — усмихна се, приближи се и я прегърна.

— Любими, ама ти тук ли си? — смънка тя.