Сигрид Унсет - Венецът

— Според мен изстина достатъчно и вече можем да слагаме маята — прецени Рагнфрид.

Кристин седеше до вратата на пивоварната къща и предеше, докато чакаше малцовата каша да се охлади. Остави вретеното на прага, разви чергата, намотана около кофата с пивната мъст, и измери температурата.

— Първо затвори вратата — каза майка й, — иначе ще духа. Какво ми ходиш като заспала — смъмри я тя.

Кристин наливаше в казаните, а майка й бъркаше.

Гайрхил Дривсдатер извикала Хот, но дошъл Уден. Помогнал й да свари бирата. За възнаграждение поискал онова, дето стояло между казана и нея. Тази приказка й я разказваше Лавранс, когато беше малка.

Онова, дето стояло между казана и нея. Кристин се чувстваше отпаднала и замаяна от горещината и сладникавия мирис на подправки из тъмното, пълно с изпарения помещение.

На двора Рамборг обикаляше заедно с други деца в кръг и пееше:

Кристин последва майка си. Двете минаха през малкото преддверие, където стояха празни бъчви за бира и всякакви сечива. Оттам една врата извеждаше към ивица земя между задната стена на пивоварната къща и дървената ограда около ечемичената нива. Прасетата започнаха да се бутат, да се хапят и да квичат в борбата за изхвърлената утайка от пивната мъст.

Кристин заслони лице с ръка срещу ослепителното обедно слънце. Майка й погледна свинете и рече:

— Няма да се справим с по-малко от осемнайсет елена.

— Толкова много ли са ни нужни? — разсеяно попита дъщерята.

— Да, всеки ден трябва да поднасяме и дивеч заедно със свинското — отвърна майката. — Птиците и зайците ще ни стигнат само за главната трапеза. Не забравяй, че ще дойдат близо двеста души, включително прислугата и децата, и бедняци, които също трябва да нахраним. А дори двамата с Ерлен да заминете на петия ден, някои гости ще останат най-малко цяла седмица.

— Стой тук и наглеждай бирата, Кристин — заръча Рагнфрид. — Отивам да видя какво става с гозбите за баща ти и косачите.

Кристин взе ръкоделието си и седна до задната врата. Мушна хурката с къделята под мишница, но ръцете й с вретеното се отпуснаха безсилни в скута.

Зад дървената ограда ечемикът лъщеше като сребриста коприна под слънчевите лъчи. Освен бученето на реката Кристин долавяше и звука от сърповете по полята. От време на време желязото удряше о камък. Баща й и слугите бързаха да привършат със сенокоса. Заради предстоящата сватба имаше много работа.

Отново й прилоша от миризмата на хладната мъст и острата воня от прасетата, а заради горещината й се зави свят и се почувства отмаляла. Пребледня и зачака с изправен гръб пристъпът да отмине. Не искаше да се разболява.

Никога не се бе чувствала така. Колкото и да се опитваше да си внуши, че се заблуждава, съмнението я гризеше отвътре. Онова, дето е между казана и нея…

Осемнайсет елена. Близо двеста гости. Хората щяха да се посмеят, когато разберат, че цялата суматоха била заради бременна жена, която отдавна е трябвало да омъжат.

О, не. Захвърли вретеното и скочи като ужилена. С чело, подпряно на стената, Кристин повърна в избуялата коприва. По листата гъмжеше от ларви и от гледката й призля още повече.

Избърса потните си слепоочия. О, не, значи вече е сигурно…

Щяха да ги венчаят на втората неделя след Архангеловден, а сватбата щеше да трае пет дни. Дотогава оставаха повече от два месеца. Ами ако започне да й личи? Майка й и другите жени бяха доста опитни. Веднага щяха да познаят, че носи дете в утробата си, месеци преди самата Кристин да проумее по какви признаци съдят. Бедничката, лицето й стана пепелявосиво… Нетърпеливо разтърка бузите си, защото усети, че кръвта се отдръпна съвсем от лицето й.

Преди често допускаше възможността това да й се случи и не изпитваше такъв силен страх. Но тогава беше различно: двамата с Ерлен не можеха да станат законни съпрузи. Такива случки се смятаха за срамни, за грешни, но опреше ли до млади, които не искат да превият гръб пред никакви забрани, хората проявяваха своеобразно снизхождение. При други обстоятелства Кристин нямаше да се опозори до такава степен. Но когато подобно нещо се случеше между годеници, всички ги занасяха и пускаха груби шеги. На самата нея й стана смешно: ето, тук варят бира и приготвят вино, а там колят животни, пекат хляб и приготвят сватба за чудо и приказ, а на невестата й прилошава само като усети мирис на храна; промъква се зад навесите, обляна в студена пот, и линее…