Сигрид Унсет - Венецът

— Затваряй си устата — сряза го Борд с горчивина. — Ерлен постъпи грозно, като подмами това дете да ходи на такива места. Да не си споменал и дума пред Лавранс. Най-добре да успеят да се спогодят с Ерлен.

Уговориха се да обявят годежа през есента. Лавранс се оправда с лошата реколта, задето няма да успее да допринесе много за пиршеството. За да се реваншира, предложи да поеме разходите по сватбата и да я отпразнуват в „Йорун“ с подобаваща пищност. Отново се позова на неплодородната година и помоли годежът да трае една година.

Отлагаха годежа неколкократно по различни причини. Разбраха се да го отпразнуват чак на нова година, но Лавранс се съгласи, че това не е причина да отлагат и сватбата. В крайна сметка насрочиха тържеството за след Архангеловден, както гласеше първоначалната уговорка.

Кристин, вече официално годеница на Ерлен, се зае да преглежда заедно с майка си чеиза. И двете полагаха усилия да увеличат купищата спални дрехи и носии, защото Лавранс нямаше да пожали средства, след като се съгласи да даде дъщеря си на стопанина на „Хюсабю“.

Кристин се чудеше защо щастливото събитие не предизвика ликуването й. Въпреки суетнята около приготовленията, в „Йорун“ не се забелязваше радостно оживление.

Родителите й скърбяха за Юлвхил, но и нещо друго ги потискаше. Държаха се мило с Кристин, ала заговореха ли с нея за годеника й, тя долавяше как се насилват да се преструват на загрижени, за да я зарадват и да й засвидетелстват обичта си, а не защото изпитват желание да споменават името на бъдещия си зет. Лавранс и Рагнфрид не се чувстваха щастливи от избора на дъщеря си дори и след като се запознаха с Ерлен. Когато остана за малко в „Йорун“ за годежа, той се държа резервирано и не се показа много разговорлив. Нямаше и как да бъде другояче. Кристин знаеше колко неохотно баща й даде съгласието си.

Кристин и Ерлен не успяха да разменят и дума насам. И за двамата ситуацията беше твърде необичайна: седяха заедно под погледа на роднините и нямаха за какво да си говорят, защото ги сближаваха много тайни. В душата на Кристин се прокрадна неясен, смътен страх и тя не можеше да се избави от него: вероятно ще ни бъде трудно, разсъждаваше тя, да делим една постеля като съпрузи, защото първо бяхме много близки, а после дълго време прекарахме разделени.

Все пак Кристин се мъчеше да се отърве от черните мисли. Ерлен възнамеряваше да им гостува в „Йорун“ първата неделя след Великден и попита Лавранс и Рагнфрид дали са съгласни. Лавранс се позасмя и го увери, че ще бъде добре дошъл в дома им.

Кристин се надяваше двамата да поизлязат на разходка, да си поговорят като някога и съмненията, хвърлящи сянка върху отношенията им, да се изпарят. Раздялата им продължи дълго и всеки от тях свикна да се справя с неволите посвоему.

По Великден във „Формо“ пристигнаха Симон Андресьон и неговата съпруга. Кристин ги видя в църквата. По време на службата невестата на бившия й годеник стоеше недалеч от нея.

Жената на Симон беше значително по-възрастна от него, вероятно към трийсетгодишна. Госпожа Халфрид имаше крехка и слаба фигура и беше дребна на ръст, но лицето й притежаваше удивително очарование. Светлокафявите й коси, подвиващи се под ленената кърпа, излъчваха нежност. Големите й сиви очи със златисти пръски гледаха благо и добронамерено. Всяка черта на лицето й изглеждаше изящна и фина, но пепелявосивият цвят на кожата й и развалените й зъби издаваха разклатено здраве. Халфрид явно беше доста болнава и според слуховете неведнъж я бяха сполетявали беди. Кристин се питаше как ли се чувства Симон със съпругата си.

Хората от „Йорун“ и от „Формо“ си размениха поздрави пред църквата, но не разговаряха. На третия ден Симон дойде на литургия без жена си. Приближи се до Лавранс и си казаха няколко думи. Кристин дочу името на Юлвхил. После Симон обърна внимание и на Рагнфрид. Рамборг, застанала до майка си, рече доста високо:

— Аз те помня, зная кой си.

Симон вдигна на ръце детето и го завъртя във въздуха.

— Колко мило от твоя страна, че не си ме забравила, Рамборг.

Симон поздрави и Кристин, но от разстояние. Лавранс и Рагнфрид не споменаха нищо за срещата вкъщи.

Кристин обаче я налегнаха мисли. Струваше й се странно да види отново Симон Андресьон, но вече като семеен мъж. Оживяха много стари спомени. Сети се колко сляпо и покорно обичаше някога Ерлен. Сега нещата се промениха. Чудеше се дали Симон е разказал на съпругата си защо са разтрогнали годежа. Най-вероятно не го е направил „за да не причини неудобство на баща ми“, помисли си подигравателно Кристин. И все пак тя се почувства жалка, задето още живее при родителите си неомъжена. Но нали с Ерлен бяха сгодени и Симон разбра, че са успели да наложат исканията си. Каквито и да ги е надробил преди това Ерлен, на нея той й остана верен, а и тя не се впусна по пътя на лековатия и разпуснат живот.