Сигрид Унсет - Венецът

Борд го прекъсна:

— Лавранс Бьоргюлфсьон, и на мен начинанието не ми се понрави, когато Ерлен дойде при мен и ми призна, че на сърце му е сгодена девойка. Но в последствие осъзнах каква силна любов е пламнала помежду им и ми се стори голям грях да ги разделим. Миналата година Ерлен ме придружи на коледното тържество, устроено от крал Хокон за приближените му, и там двамата млади се видяха. В мига, когато погледите им се срещнаха, дъщеря ви се строполи безжизнена на пода и дълго време остана в несвяст. В очите на храненика си забелязах готовност да жертва живота си заради тази жена.

Лавранс помълча, преди да отговори:

— Да, думите ви звучат прекрасно, почти като рицарска легенда от южните страни. Но тук не се намираме в Бретан. Пък и вие сигурно също бихте предявили по-големи претенции към мъж, изявил желанието да стане ваш зет, и ще се съгласите, че не е достатъчно дъщеря ви да припада от любов по него в присъствието на много хора, за да го сметнете за достоен жених.

Двамата гости замълчаха, а Лавранс продължи:

— И вие сте наясно, драги ми господа, че ако Ерлен Никулаусьон не беше пропилял имотите и доброто си име, сега нямаше да седите тук и да молите стопанин от моята черга да ви даде дъщеря си. Но аз не желая хората да одумват Кристин, задето мъж от знатен род й е оказал честта да я поиска за жена, понеже се е опозорил до степен да не може да си намери по-богата жена и да запази неопетнено името на своя род.

Лавранс се изправи отривисто и започна да снове нервно напред–назад из помещението.

Мюнан възрази разпалено:

— О, Лавранс, ако ще говорим за позор, ви приканвам да обуздаете високомерието си, честна дума, бога ми.

Борд побърза да го прекъсне, като се приближи до Лавранс:

— Не ви липсва надменност, Лавранс. Приличате на онези стопани, за които сме чували от сагите: отказвали да приемат привилегии от краля, защото горделивостта им не им позволявала да понесат мисълта, че ще бъдат задължени на някого за благополучието си. Казвам ви, дори и Ерлен да беше запазил честта и богатството си непокътнати, не бих сметнал за унизително да помоля заможен мъж с вашия произход да даде дъщеря си за жена на моя храненик, ако разберях, че при раздяла сърцата на двамата млади ще се пръснат от мъка. Особено пък ако за душевното здраве и на двамата би било най-добре да се венчаят — додаде тихо той и сложи ръка върху рамото на Лавранс.

Домакинът се отдръпна. По лицето му се изписа строго и студено изражение.

— Не разбирам какво намеквате, господине.

Известно време двамата мъже се измерваха с поглед.

Думата взе Борд:

— Ерлен ми сподели, че двамата с дъщеря ви са си разменили обвързваща за цял живот клетва за вечна вярност. Вие вероятно смятате за ваше право да освободите детето си от клетвата му, защото е изречена без ваше съгласие, но няма как да премахнете клетвата на Ерлен. От моя гледна точка пречка се явява единствено вашата надменност и ненавистта, която изпитвате към грехопадението. Струва ми се обаче, че съдите грешника по-строго и от Всевишния, Лавранс Бьоргюлфсьон!

Лавранс отвърна леко разколебан:

— Възможно е в думите ви да има нещо вярно, Борд. Противопоставих се на тази женитба най-вече защото Ерлен не ми се струваше достатъчно благонадежден, та да му поверя дъщеря си.

— Осмелявам се да гарантирам за достойнствата на храненика си — заяви глухо Борд. — Обичта му към Кристин е толкова силна, че ако му я дадете за жена, ще се преобрази и няма да имате от какво да се оплачете.

Лавранс поразмисли. Борд протегна ръка и рече настойчиво:

— В името на Бога, Лавранс Бьоргюлфсьон, дайте ми положителен отговор!

Лавранс сложи ръката си върху десницата на Борд:

— В името на Бога!

Повикаха Рагнфрид и Кристин. Лавранс им съобщи решението си. Борд честити радостната вест на двете жени, а Мюнан се ръкува с Рагнфрид и разговаря изискано с нея. После Мюнан поздрави Кристин по чуждоземния обичай с целувка, като явно никак не бързаше да отлепи устните си от страните й. Фамилиарният поздрав не убягна от очите на баща й.

— Кристин, как ти се струва новия ти сродник, Мюнан? — попита я иронично той, когато вечерта останаха за малко насаме.

Кристин го погледна умолително. Той я погали по лицето и замълча.

Преди да заспят, Борд и Мюнан обсъдиха случилото се. Мюнан отбеляза:

— Какво ли не бих дал да видя физиономията на Лавранс Бьоргюлфсьон, ако научи истината за скъпоценната си дъщеря. Ние с теб трябваше да лазим на колене, та Ерлен да се ожени за девойка, която е обладавал неведнъж в хана на Брюнхил.