Сигрид Унсет - Венецът

Вероятно Ерлен току-що бе слязъл от коня. Кожухът още стоеше на рамото му, а мечът — увиснал на пояса му; необръснат, изглеждаше мръсен и много прашен от пътя. Беше облечен в червена туника, която се диплеше надолу, а отстрани, под мишниците, платът се разделяше на две. Докато минаваха през пивоварната къща, насочвайки се към двора, дрехата му се развя и оголи бедрата му до кръста. Странно, досега Кристин не бе забелязала, че той върви леко на една страна. Преди виждаше само дългите му елегантни крака, изящни глезени и малки, добре оформени стъпала.

Ерлен дойде със сериозно подкрепление: петима спътници и четири неоседлани коня. Обясни на Рагнфрид, че иска да натовари на тях чеиза на Кристин, защото сигурно щяло да й бъде по-приятно нещата й да са вече в „Хюсабю“, когато пристигне там. Понеже сватбата щяла да се състои чак в края на есента, по-лесно било да пренесат чеиза сега. После ставало по-сложно и имало опасност морската вода на кораба да намокри дрехите й. Абатът от Нидархолм предложил на Ерлен да изпрати багажа с товарния кораб „Лауренсиус“. Очаквало се да отплават от Вейой около Успение Богородично. Затова Ерлен дошъл да откара чеиза до уговореното място.

Ерлен седна до вратата на готварницата да пийне бира. Докато разказваше за намеренията си, Рагнфрид и Кристин скубеха дивите патици, донесени предния ден от Лавранс. Майката и дъщерята се грижеха сами за домакинската работа, защото останалите жени събираха шума на полето. Ерлен изглеждаше радостен и доволен от себе си, задето е проявил съобразителността да дойде за чеиза.

Рагнфрид излезе, а Кристин остана да наглежда шиша с патиците. През отворената врата зърна другарите на Ерлен, разположили се на сянка от другата страна на двора. Подаваха се купа с бира. Седнал на прага, Ерлен бъбреше и се смееше, а слънцето огряваше лъскавата му въгленовочерна коса. Кристин забеляза няколко сиви нишки. Е, все пак той наближаваше трийсет и две. Въпреки това се държеше като хлапак. Кристин щеше да му каже за затруднението си рано или късно, но във всеки случай навреме, преди сам да забележи. В сърцето й се разля умиление и потуши гнева, както блестящата река скрива сипея.

Обичаше го повече от всичко. Любовта й надделя, макар и да не остана сляпа за недостатъците му. Този изискан господин, облечен в елегантна червена туника, със сребърни шпори на краката и инкрустиран със злато колан, никак не се вписваше в обстановката на „Йорун“, подчинена на селскостопанска дейност. Рагнфрид изпрати Рамборг до реката да съобщи за скъпия гост, но Лавранс не се появи да го посрещне.

Ерлен застана до Кристин и я прегърна през раменете.

— Направо не е за вярване! — възкликна той. — Не ти ли се струва странно, че цялата тази суетня е заради нашата сватба?

Кристин го целуна и го отблъсна. Поля птиците с мазнина и го помоли да не й се пречка. Не, не искаше да се изрази така…

Лавранс се върна в имението чак за вечеря, последван от косачите. Стопанинът беше облечен като работниците си: небоядисана, дълга до коленете сукнена жилетка и панталон до глезените от същия плат. Дойде бос, преметнал сърпа на рамо. Единственото, което го отличаваше от слугите, беше кожената яка за ястреба, кацнал върху лявото му рамо. Водеше Рамборг за ръка.

Стопанинът поздрави зет си много сърдечно и го помоли за извинение, задето не е дошъл по-рано, но се налагало да избързат с привършването на земеделската работа, защото му предстояло неотложно пътуване между сенокоса и жътвата. Когато обаче на трапезата Ерлен изложи молбата си, Лавранс остана непреклонен.

Невъзможно било да се лиши от каруци и коне точно в този момент. Ерлен го успокои: бил довел четири неоседлани коня. Лавранс му обърна внимание, че за да пренесат целия багаж, ще е нужно да отиват и да се връщат три пъти. А и девойката все още имала нужда от вещите си у дома. Спалното бельо от чеиза на Кристин им трябвало; защото им предстояло да подслонят толкова много хора.

— Не, не — побърза да го успокои Ерлен. — И наесен ще намерим начин да пренесем всичко, но се зарадвах на предложението на абата и ми се стори доста разумно да натоварим багажа на манастирския кораб. Абатът ми припомни, че сме роднини. Сега всички започнаха да се сещат за това — усмихна се Ерлен, който никак не се притесни от недоволството на тъста си.

Накрая стигнаха до споразумението Ерлен да вземе назаем каруца, да я натовари с вещите на Кристин и да ги закара до новия й дом.