Сигрид Унсет - Венецът

— Изпрати Юн и мъжа, с когото дойде Елине, в „Хюсабю“. Да тръгнат по обед. Излъжи ги, че Елине е решила да дойде с теб на юг и искаш да я оставиш да се наспи. Покани мъжете да хапнат в готварницата. После говори с Юлв и Хафтур. Преди отправяла ли е заплахи, че смята да посегне на живота си? Ако се наложи, ще можеш ли да повикаш свидетели да подкрепят думите ти?

— Всички, идвали в имението, докато двамата с нея още живеехме заедно, ще потвърдят, че тя неведнъж е повтаряла как ще сложи край на живота си — уморено отвърна Ерлен. — А понякога и на моя, когато сме разговаряли за намерението ми да я напусна.

Бьорн се засмя грубо:

— Така си и мислех. Тази вечер ще я облечем в пътническите й дрехи и ще я натоварим в шейната. Ти ще седнеш до нея.

Ерлен се олюля.

— Не мога — промълви той.

— Ако продължаваш в същия дух, след двайсет години в теб няма да остане и капка мъжество — смъмри го Бьорн. — Тогава ще караш ли шейната? Аз ще седна при нея. Ще тръгнем пред нощта и ще пътуваме по пусти пътища, докато стигнем областта Фрун. В този студ няма как да се разбере кога е умряла. Ще отидем в монашеската странноприемница в град Руалста. Там двамата с теб ще разкажем как ти и Елине сте се сдърпали отзад в шейната. Имаме свидетели, готови да потвърдят, че не си искал да живееш повече с нея, след като са те освободили от анатемата, а и междувременно си поискал ръката на девойка от потекло като твоето. Юлв и Хафтур ще се движат на известно разстояние от шейната, та после, ако се наложи, да потвърдят под клетва кога са я видели жива. Ще ги убедиш ли? При монасите ще я положим в ковчег и ти ще се спазариш с отците да осигурят гробовен мир за нея и душевен за теб. Е, не звучи никак приятно, но ти сам си надроби тази попара. Какво стоиш като родилка пред припадък? Бог да ти е на помощ, момче, май досега ножът не ти е опирал до кокала.

От планината задуха студен вятър. Мъжете се приготвиха да потеглят. От снежните преспи към синкавото лунно небе се издигаше ситен, сребрист прашец.

Запретнаха два коня един зад друг. Ерлен седна отпред на шейната; Кристин се приближи до него.

— Ерлен, моля те този път да опиташ и да ми изпратиш вест как върви пътуването и какво става с теб.

Той стисна ръката й до кръв.

— С мен ли си още, Кристин?

— Да — кимна тя и додаде: — И двамата имаме вина за случилото се нещастие. Подразних те, защото исках тя да умре.

Осхил и Кристин наблюдаваха как шейната се отдалечава. Ту се издигаше над преспите, ту се спускаше между тях. Изчезна в една падина, после се озова върху бял хълм. Мъжете хлътнаха в сянката на заоблен планинския връх и се изгубиха от погледа на двете жени.

Кристин и Осхил седнаха пред огнището с гръб към празното легло. Осхил вече се бе погрижила да изнесе дрехите и сламата от него. И двете имаха усещането, че леглото зее зад тях, отворило празната си паст.

— Искаш ли тази нощ да спим в готварницата? — попита неочаквано Осхил.

— Все едно къде — отвърна Кристин.

Осхил излезе да провери какво е времето.

— Независимо дали вятърът ще се усили, или времето ще омекне, няма да стигнат далеч, преди истината да излезе наяве — отбеляза Кристин.

— В „Хауген“ винаги духа силен вятър — напомни Осхил. — Това не е признак за промяна на времето.

Продължиха да седят.

— Не забравяй каква злина ви бе подготвила Елине — обади се стопанката.

— Като се замисля, май и аз щях да кроя такива планове на нейно място — прошепна Кристин.

— Не ми се вярва да искаш да разболееш някого от проказа — сопна се Осхил.

— Помниш ли, лельо, какво ми каза веднъж? „Чудесно е, когато човек не смее да направи онова, което не смята за редно. Но не е добре, когато човек смята нещо за нередно само защото не смее да го стори.“

— Ти не би посмяла да извършиш такъв грях.

— Съгласна съм, но вече направих твърде много неща, които някога смятах за грях. Просто досега не съм се досещала, че грехът води след себе си и до необходимостта да стъпчеш поривите на други хора.

— Ерлен искаше да сложи край на нещастния си живот с Елине още преди да те срещне — увери я разпалено Осхил. — Между тях всичко отдавна приключи.

— Зная, но явно е имала причина да не смята намеренията му за непоклатими.

— Кристин — тревожно помоли Осхил, — нали няма да се откажеш от Ерлен? Сега вече никой не може да ви спаси, освен самите вие.

— Добре че не те чува някой свещеник — усмихна се студено Кристин. — Няма да допусна двамата с Ерлен да се разделим, пък ако ще да сломя и собствения си баща.