Сигрид Унсет - Венецът

На масата гореше свещ. Вече облечена, Елине седеше на края на леглото си. Кристин я поздрави тихо, донесе ведро и наля в него млякото.

— Ще ми дадеш ли да си пийна малко млекце? — попита Елине.

Кристин гребна от ведрото с дървен черпак и й го подаде. Елине пи жадно, докато оглеждаше Кристин.

— Значи ти си прословутата Кристин Лаврансдатер, която развали дружбата ми с Ерлен — констатира тя и й подаде черпака.

— Замислете се сама дали изобщо е имало какво да развалям — отвърна девойката.

Елине прехапа устни.

— Какво ще направиш, ако един ден омръзнеш на Ерлен и той ти предложи да те омъжи за ратая си. И тогава ли ще отстъпиш?

Кристин мълчеше, а Елине се засмя и продължи:

— Сега сигурно постоянно се съгласяваш с него. Какво ще кажеш, Кристин, да хвърляме ли зарове за нашия мъж? Нали и двете сме му любовници.

След като не получи отговор, Елине продължи:

— Боже, колко си простодушна! Дори не отричаш, че си негова любовница.

— Не искам да те лъжа — обясни Кристин.

— Няма да извлечеш полза, дори да ме излъжеш — продължи Елине със същия тон. — Много добре познавам Ерлен. Сигурно още на втората ви среща ти се е нахвърлил като подивял. Жал ми е за теб, нещастно дете, а си толкова красива.

Бузите на Кристин побеляха. Прилоша й и тя изрече с отвращение:

— Не искам да говоря с теб…

— Да не мислиш, че с теб ще се отнесе по-различно? — продължи Елине.

— Няма да се оплача от Ерлен, каквото и да стори — сряза я Кристин. — Щом съм решила да тръгна по дивата пътека, няма да се жалвам и вайкам, ако си разраня краката по камъните.

Елине помълча, а после подхвана, пламнала и разколебана:

— И аз бях девица като теб, когато той ме прелъсти, Кристин, въпреки че от седем години бяха омъжена за старец. Но ти едва ли си способна да проумееш колко нещастно живеех тогава.

Кристин започна да трепери неистово. Елине я погледна. Извади малък рог от пътническия си сандък, оставен пред леглото. Счупи печата и прошепна:

— Ти си млада, а аз вече остарях, Кристин. Осъзнавам колко безсмислено е да се съревновавам с теб. Моето време отмина, сега е твой ред. Ще пиеш ли с мен, Кристин?

Кристин не помръдна от мястото си. Елине поднесе рога към устните си, но не отпи, а каза:

— Поне тази чест ще ми окажеш да пиеш за мое здраве и ще ми обещаеш, че няма да бъдеш много сурова към децата ми?

Кристин пое рога. В този момент вратата се отвори и при тях влезе Ерлен. Той постоя, местейки поглед от едната към другата.

— Какво става тук?

Кристин отговори с пронизителен и буен глас:

— Ние, твоите любовници, се каним да вдигнем наздравица една за друга.

Той я сграбчи за китката и взе рога.

— Замълчи — скастри я Ерлен. — Няма да пиеш с тази жена.

— Защо? — рязко запита Кристин. — И тя е била непорочна, когато си я съблазнил.

— Тя го повтаря непрекъснато и сигурно вече сама си вярва. Елине, да не би да си забравила как ме накара да отида при Сигюр с тези врели-некипели, а той ми доведе свидетели, които потвърдиха, че те е хващал с друг мъж?

Пребледняла от отвращение, Кристин отмести поглед. Елине пламна като божур и рече инатливо:

— Няма да се разболее от проказа, ако пие с мен.

Ерлен се обърна към Елине, изпълнен с гняв. Изведнъж лицето му се издължи и вцепени. Той едва си пое дъх от ужас.

— Исусе Христе! — възкликна той с разтреперан глас. — Ти пий първа, Елине, после ще пие и Кристин.

Елине се отдръпна притеснена. Заотстъпва заднишком към вратата, но Ерлен я последва.

— Пий — настоя той.

Извади камата от пояса си и тръгна към нея.

— Изпий каквото си наляла на Кристин.

Ерлен сграбчи ръката й и я довлече до масата. Натисна устата й към рога.

Елине изкрещя и скри лице в ръката си.

Ерлен я пусна, разтреперан.

— Животът ми със Сигюр беше ад — викаше Елине, — а ти ми обеща, но се отнесе още по-лошо с мен!

Кристин пристъпи към тях и взе рога:

— Все една от нас трябва да пие. Не можеш да ни задържиш и двете.

Ерлен изтръгна рога от ръцете й, блъсна я и тя падна до леглото. Застанал на коляно върху пейката от нейната страна, той държеше главата на Елине и се мъчеше насила да излее течността в устата й.

Тя промуши ръка под неговата и допипа камата от масата. Посегна да го прониже, ножът разкъса дрехите му, но само го одраска. Елине обърна върха на камата срещу себе си и след миг се свлече в скута на Ерлен.

Кристин се изправи и се приближи. Ерлен държеше Елине — главата й бе отметната назад. Започна да агонизира почти моментално. В гърлото й нахлуваше кръв и изтичаше през устата й. Успя да изплюе част от кръвта и изхърка: