Сигрид Унсет - Венецът

— Татко ще го убие! — възкликна уплашено Кристин.

— Няма да го убие, ако Ерлен се въздържи и не извади меч срещу бъдещия си тъст — успокои я Осхил.

— Не искам Ерлен да изтърпи подобно унижение, нито баща ми да разбира, че Ерлен ме е докоснал, преди да ме поиска, както си му е редът.

— Да не мислиш, че Лавранс ще се разгневи по-малко, когато узнае за бягството ти от дома му заедно с Ерлен? Тази вест съвсем ще го съкруши. По закон ти ще бъдеш любовница на Ерлен, докато живееш с него без разрешението на баща си.

— Това е нещо различно. Ерлен се опита да ме направи своя съпруга.

Осхил млъкна. Питаше се как да поднесе на Лавранс Бьоргюлфсьон вестта, че са откраднали дъщеря му.

Кристин подхвана:

— Осхил, сигурно ме смяташ за недостойна дъщеря, но откакто татко се прибра от тинга, всеки ден е мъчение и за него, и за мен. За всички ни ще бъде най-добре тази история да приключи веднъж завинаги.

На следващия ден рано сутринта потеглиха от „Йорун“ и стигнаха в „Хауген“ малко след три следобед. Ерлен ги посрещна на двора и Кристин се хвърли в обятията му, без да се смущава от мъжа, придружавал нея и Осхил по пътя.

Кристин поздрави Бьорн Гюнаршон и другите двама слуги на Ерлен, сякаш са стари познати. Осхил не забеляза признаци на плахост или страх у девойката. А после, когато всички седнаха на масата и Ерлен им изложи плана си, Кристин изразяваше мнението си по всеки въпрос и даваше предложения откъде да минат. Трябвало да тръгнат от „Хауген“ на следващата вечер, да стигнат до пътя Рустен, когато луната залезе, да пресекат областта Сил по тъмно и да подминат „Лопт“, а оттам да стигнат до моста на река Ута и да яздят по пустите пътища по западните брегове на Ута и Логен, докато издържат конете им. Кристин смяташе, че е добре да почиват по един ден на някое пасище по склона, „защото докато трае тингът на областта Хуледис, има вероятност са срещнем мои познати“.

— А от къде ще вземете фураж за конете? — поинтересува се Осхил. — Няма как да крадете фураж от чуждите пасища в такива времена, ако там изобщо е порасло нещо. Знаеш, че тази година в долината нямаше фураж за продан.

— И за това съм помислила — отвърна Кристин. — Ще вземем от вас назаем фураж и храна за три дни. Има още една причина да не пътуваме толкова хора заедно: Ерлен ще изпрати Юн обратно в „Хюсабю“, защото там реколтата беше по-добра тази година. Ще уреди преди Коледа да донесе на тукашните хора малко фураж. На юг в околността има бедняци, на които ми се иска да помогнем. Ще им раздадеш ли малко милостиня от наше име, Осхил?

Бьорн избухна в гърлен скептичен смях. Осхил поклати глава, но един от другарите на Ерлен, Юлв, вдигна смуглото си ъгловато лице и погледна Кристин с надменна усмивка:

— В „Хюсабю“ никога няма излишък, Кристин Лаврансдатер, независимо каква е реколтата из останалата част на страната. Но може вие да промените нещо, когато станете стопанка. От думите ви съдя, че на Ерлен му трябва точно такава съпруга.

Кристин кимна спокойно и продължи със съветите. Налагало се да яздят възможно най-далеч от главния път. Не й се струваше добра идея да минават през Хамар. Ерлен възрази, че трябва да се отбият, за да вземат от Мюнан писмото за шведската херцогиня.

— Тогава Юлв ще ни остави до село Фагаберг и ще отиде при Мюнан, докато ние се движим на запад от Мьос, през Лан и по пътищата отвъд Хаделан, докато стигнем до Хакедал. От чичо зная, че оттам минава пуст път за Маргаретината долина на юг. Не е препоръчително да прекосим Раумарике по това време, защото там хората от „Дюфрин“ вдигат пищна сватба — засмя се Кристин.

Ерлен се приближи до нея и я прегърна през раменете, а тя се облегна на него, без да се стеснява от присъстващите. Осхил подхвърли възмутена:

— Чудя се как досега не си избягала от къщи сама.

Бьорн отново се разсмя гръмко.

След малко Осхил се запъти към готварницата да приготви храната. Погрижила се бе да стопли помещението, защото там щяха да спят слугите на Ерлен. Помоли Кристин да дойде с нея, „понеже искам с чиста съвест да мога да се закълна на Лавранс Бьоргюлфсьон, че не съм ви оставяла и за миг насаме в дома си“, ядосано заяви тя.

Кристин се засмя и я последва. Веднага след тях тръгна и Ерлен. Той си придърпа трикрако столче до огнището, седна и само пречеше на жените. Ерлен използваше всяка възможност да хване Кристин, докато тя шеташе напред-назад. Накрая я накара да седне на коляното му.

— Юлв е прав: трябва ми точно такава жена като теб.