Сигрид Унсет - Венецът

— Да, помолих го да ми я даде за жена, както си му е редът, но той ми отказа категорично. Понеже двамата с Кристин не желаем да се разделяме при никакви обстоятелства, не намирам друг изход, освен да я отведа със сила. Изпратих съгледник в селото и той разбра, че майка й ще ходи в „Сюнбю“ за празника на свети Климент, където ще постои известно време, а Лавранс отишъл с хората си в залива да донесат зимнината в Сил.

Осхил се позамисли.

— Ерлен, я остави тези приумици — посъветва го тя. — Не ми се вярва девойката да дойде с теб доброволно, а ти едва ли искаш да я насилваш.

— Напротив, ще дойде. Разговаряли сме за това неведнъж. Самата тя много пъти ме е молила да я отведа от дома й.

— Наистина ли Кристин… Недей да си въобразяваш, че щом е споменала нещо подобно, веднага ще тръгне с теб — засмя се Осхил.

— Ще тръгне — настоя Ерлен. — Лельо, предлагам да й изпратиш вест в „Йорун“ да дойде да ти погостува седмица-две, докато родителите й ги няма. Така ще успеем да стигнем до Хамар, преди да са забелязали отсъствието й — обясни той.

Старата жена му отговори със същата лека усмивка:

— А замислял ли си се какво обяснение ще дадем двамата с Бьорн на Лавранс, когато той дойде и ни поиска сметка за изчезването на дъщеря си?

— Да. Били сме четирима въоръжени мъже, а и девойката не е оказала съпротива.

— Не желая да се забърквам в подобни истории — отсече леля му. — За всичките тези години Лавранс се е доказал като надежден стопанин. Той и съпругата му са честни хора и не искам да участвам в предателство спрямо тях или в опозоряването на дъщеря им. Остави момичето на мира, Ерлен. Крайно време е роднините ти да чуят, че си направил нещо различно от отмъкването на чужди булки.

— Хайде да го обсъдим насаме — предложи лаконично Ерлен.

Осхил взе свещ, излезе от стаята и затвори вратата. Седна на чувала с брашно. Ерлен застана пред нея с ръце, втъкнати в пояса.

— Ще кажеш на Лавранс Бьоргюлфсьон, че отец Юн ни е венчал, преди да продължим пътя си към госпожа Ингебьорг Хоконсдатер в Швеция.

— А кое те кара да бъдеш сигурен в готовността на госпожа Ингебьорг да ви приеме с отворени обятия?

— Разговарях с нея в Тюнсберг. Тя ме приветства като свой скъп роднина и ми благодари, задето й предложих услугите си тук или в Швеция. А Мюнан ми обеща да ми даде препоръките си за пред нея.

— Много добре знаеш, че ако успееш да убедиш някой свещеник да ви бракосъчетае, Кристин ще изгуби наследствените си права, а децата й няма да бъдат твои законни наследници. Под въпрос остава и дали ще я смятат за твоя съпруга.

— Тук може и да не признаят женитбата ни. Точно затова ще потърсим убежище в Швеция. Родоначалникът на рода й, лагманът Лауренсиус, не е успял да се ожени за госпожица Бенгта, защото не са получили съгласието на нейния брат. И въпреки това всички са я смятали за негова съпруга.

— Да, но те са нямали деца — напомни Осхил. — Ами ако Кристин овдовее? Да не очакваш, че синовете ми няма да посегнат на наследството, което ще й оставиш, ако за децата ви съществуват съмнения дали не са извънбрачни?

— Думите ти са несправедливи спрямо Мюнан — възрази Ерлен. — Не познавам добре другите ти деца, а и доколкото зная, нямаш причина да си снизходителна към тях, но Мюнан винаги ми е бил предан от дъното на душата си и много иска да ме ожени. Той отиде да помоли Лавранс за ръката на дъщеря му. А колкото до децата ни, ще намеря начин да ги подсигуря с наследство и име.

— А на майка им ще й излезе име на любовница. Само не проумявам как хрисим човек като отец Юн Хелгесьон би се осмелил да ви венчае въпреки закона.

— Изповядах му се през лятото — глухо призна Ерлен. — Тогава той ми даде дума да ни венчае, ако изчерпим всички възможности.

— Е, добре тогава — въздъхна Осхил. — Навлякъл си тежък грях на душата си, Ерлен. Кристин беше щастлива в дома на родителите си, а и бяха й намерили красив и почтен жених от добро коляно.

— От Кристин зная, че някога самата ти си казвала: с моя племенник бихте си били лика-прилика, а този Симон Андресьон не е подходящ за теб.

— О, казала съм била, дрън-дрън — сряза го леля му. — Аз говоря какви ли не врели-некипели. Не разбирам как си убедил Кристин да ти се върже на акъла. Едва ли сте се срещнали много пъти. Девойките като нея не се дават току-така.

— Срещнахме се в Осло, после тя отиде при чичо си в Гердарюд и се измъкна, за да се видим в гората — сведе очи Ерлен и продължи съвсем тихо: — Там беше изцяло и само моя…