Сигрид Унсет - Венецът

— Да, ти винаги си смятал Гисюр за предан слуга — тихо се засмя Елине. — Сега обаче съм свободна жена, Ерлен. Настъпи мигът да спазиш обещанието си.

Ерлен не отрони дума.

— Помниш ли какво ми обеща в нощта, когато родих сина ти? Даде ми дума да се ожениш за мен след смъртта на Сигюр.

Ерлен приглади плувналата си в пот коса.

— Да, спомням си.

— Ще удържиш ли на думата си?

— Не.

Елине Ормсдатер хвърли поглед към Кристин и се усмихна леко. Кимна и отново се обърна към Ерлен.

— Минаха десет години, Елине. Оттогава непрекъснато сме живели като двама прокълнати в чистилището.

— Не беше само това — възрази тя със същата лека усмивка.

— От много години между нас няма нищо повече — настоя изтощен Ерлен. — Даже децата не променят този факт. Знаеш отлично, че не понасям дори да стоя в една и съща стая с теб — почти изкрещя той.

— Странно, но това лято не забелязах подобно нещо — усмихна се красноречиво Елине. — Тогава не бяхме постоянно врагове.

— Ако искаш да изкараш, че сме били приятели, така да бъде — уморено рече Ерлен.

— Тук ли ще стоите цяла вечер? — обади се Осхил.

Сипа каша в две големи дървени паници и подаде едната на Кристин. Девойката я пое.

— Хайде, Юлв, вземай и ти една паница и я занеси на масата. При всички положения ще седнем да вечеряме.

Кристин и слугите тръгнаха с паниците в ръце. Осхил се обърна към Ерлен и Елине:

— Идвайте и вие. Няма смисъл да продължавате да стоите тук и да се препирате.

— По-добре е още сега да се разберем — възрази Ерлен.

Осхил го изгледа мълчаливо и излезе от помещението.

Кристин донесе бира от мазето и седна на външната пейка, изправена като свещ, със спокойно изражение. Не се хранеше. Мъжете също нямаха апетит. Ядяха само придружителят на Елине и ратаят на Бьорн. Осхил седна и похапна малко каша. Никой не говореше.

След известно време Елине Ормсдатер дойде сама. Осхил й предложи мястото до Кристин. Гостенката седна и започна да се храни. От време на време поглеждаше крадешком към Кристин и по лицето й пробягваше едва прикрита коварна усмивка.

Осхил отиде в готварницата.

В огнището огънят само тлееше. Намери Ерлен, седнал пред него на трикракото столче, свит, хванал главата си с ръце.

Осхил се приближи до него и сложи ръка върху рамото му.

— Дано Бог ти прости, Ерлен. Голяма каша надроби!

Ерлен вдигна глава. Лицето му изглеждаше посърнало от скръб.

— Тя е бременна — рече той и затвори очи.

Осхил пламна и го разтърси:

— Коя от двете? — попита тя подигравателно и сурово.

— Детето не е от мен — продължи Ерлен със същия сломен тон. — Но ти едва ли ще ми повярваш. Никой няма да ми повярва.

И той отново се отпусна безсилно.

Осхил седна срещу него на ръба на огнището.

— Опитай се да се вземеш в ръце, Ерлен. При така стеклите се обстоятелства не е толкова лесно човек да ти повярва. Ще се закълнеш ли, че детето не е твое?

Ерлен повдигна съкрушеното си лице.

— Кълна се. Колкото е истина, че имам нужда от Божията милост и се надявам от цялото си сърце майка ми да е намерила утеха при Бог след всички неволи, изтърпени на земята, толкова е вярно и това, че не съм баща на детето й. Не съм докосвал Елине, откакто срещнах Кристин!

Ерлен изкрещя последните думи и Осхил му направи знак да понижи глас.

— Тогава няма за какво да се тревожиш. Ще разбереш кой е бащата и ще го подкупиш да се ожени за нея.

— Според мен е Гисюр Арнфинсьон, моя иконом в „Хюсабю“ — отвърна унило Ерлен. — Миналата есен говорихме по въпроса, после отново го обсъждахме. Смъртта на Сигюр не е неочаквана. Гисюр беше склонен да се ожени за Елине, ако й осигуря подобаваща зестра, когато мъжът й се спомине.

— Аха — кимна Осхил.

— Тя ще откаже да се омъжи за него — продължи Ерлен. — Ще посочи мен като баща на детето в утробата й. Закълна ли се, че съм невинен, всички ще ме вземат за клетвопрестъпник.

— Ще се наложи да я разубедиш. Няма друг изход, освен още утре да я заведеш в „Хюсабю“. Бъди решителен и непоколебим. Трябва да уредиш женитбата между иконома ти и Елине.

— Така е — съгласи се Ерлен, зарови лице в ръцете си и захлипа. — Нима не разбираш, лельо? Представяш ли си какво ще си помисли Кристин?

Ерлен остана да нощува в готварницата заедно с другарите си. Във всекидневната легнаха жените: Кристин и Осхил в едното легло, а Елине Ормсдатер — в другото. Бьорн реши да спи в конюшнята.

На следващата сутрин Кристин и Осхил отидоха в обора. Докато домакинята приготвяше втора закуска в готварницата, Кристин занесе млякото във всекидневната.