Сигрид Унсет - Венецът

— За теб приготвих това питие, заради всичките пъти, когато си ми изменял.

— Доведи леля Осхил — прошепна Ерлен.

Кристин не намери сили да помръдне от мястото си.

— Тя умира — рече Ерлен.

— Завиждам й — промълви Кристин.

Ерлен я погледна. Отчаянието в очите му я размекна и тя тръгна да търси Осхил.

— Какво има? — попита Осхил, когато Кристин я викна да излезе от готварницата.

— Убихме Елине Ормсдатер — рече Кристин. — Тя умира…

Осхил се втурна към всекидневната, но завари Елине издъхнала.

Осхил нагласи тялото на мъртвата върху пейката, изми кръвта от лицето й и го покри със забрадката. Ерлен стоеше зад трупа, облегнат на стената.

— Осъзнаваш ли, че по-лошо от това няма накъде? — попита Осхил.

Тя напълни огнището с цепеници и съчки, а после хвърли рога вътре и раздуха пламъка.

— Можеш ли да разчиташ на слугите си? — настоя да получи отговор Осхил. — Говоря за Юлв и Хафтур, защото тях ги познавам. Юн и придружителя на Елине ги виждам за първи път. Разчуе ли се, че двамата с Кристин сте били единствените свидетели на смъртта й, ще съжаляваш, задето не си оставил любимата си да изпие отровата на Елине. А плъзнат ли слухове за отрова, хората ще си спомнят за какво някога бях обвинена и аз. Елине имаше ли роднини и приятели?

— Не — глухо отвърна Ерлен. — Нямаше другиго, освен мен.

— И въпреки това може да възникнат трудности при опитите да скрием трупа и да се отървем от него, без да си навлечеш най-грозни подозрения.

— Искам да я погребем в осветена земя — рече Ерлен. — Ако ще това да ми струва цялото „Хюсабю“. Съгласна ли си, Кристин?

Кристин кимна.

Осхил седеше мълчаливо. Колкото повече умуваше, толкова по-невъзможно й се струваше да намерят изход; В готварницата се намираха четирима мъже. Дали Ерлен ще успее да купи мълчанието им? Дали придружителят на Елине ще се съгласи да напусне страната срещу пари? Съществуваха твърде много рискове. А и в „Йорун“ хората бяха осведомени за гостуването на Кристин в стопанството на Осхил. Един Господ знае какво щеше да направи Лавранс, ако разбере какво се е случило. Оставаше един–единствен изход: да откарат тялото надалеч. За минаване през планинския път на запад не можеше и да се помисли. Налагаше се да избират между три пътя: за долината на река Раума, над хълмовете край Тронхайм или на юг през Гюдбранската долина. Колкото и достоверна история да скалъпеха, никой нямаше да им повярва, ако някога истината излезеше наяве.

— Трябва да се посъветвам с Бьорн — отсече Осхил, стана и отиде да го повика.

Бьорн Гюнаршон изслуша разказа на съпругата си абсолютно невъзмутимо и без да отмества поглед от Ерлен.

— Бьорн, налага се някой да се закълне, че е видял как Елине сама посяга на живота си — обезсърчено завърши Осхил.

В очите на Бьорн лека–полека настъпи някакво раздвижване. Той погледна съпругата си и устните му се разтеглиха в крива усмивка:

— И този някой ще бъда аз?

Осхил скръсти ръце на гърдите си, а после ги размаха срещу него.

— Бьорн, нима не осъзнаваш колко е важно това за бъдещето на двамата млади?

— А моята вече е свършила, така ли? Или очакваш в мен да е останала предишната смелост, която да ми даде кураж да положа мнима клетва и така да помогна на момъка да се измъкне невредим? Та самият аз някога бях завлечен на дъното. Ти ме завлече на дъното — повтори той.

— Говориш така сега, когато вече остарях — прошепна Осхил.

Кристин избухна в сърцераздирателен плач. Досега седеше свита до леглото, вцепенена и безмълвна. Сега започна да ридае оглушително. Гласът на Осхил, натежал от спомени за сладостта на любовните ласки, разкъса сърцето й. Едва в този момент Кристин проумя какво представлява любовта й към Ерлен. Споменът за горещото, страстно щастие заличи всичко останало, отми изпълнената с отчаяние ненавист от тази нощ. Кристин изпитваше единствено силна любов и непреклонна воля да изтърпи неволите.

Тримата я погледнаха. Бьорн се приближи до нея и я хвана за брадичката:

— Кристин, ще потвърдиш ли, че Елине сама посегна на живота?

— Всяка дума, която чухте, е самата истина — кимна категорично Кристин. — Заплашихме я, че ще я принудим да признае за отровата, и тя се прониза с ножа.

— Елине е подготвяла много по-страшна съдба за Кристин — обади се Осхил.

Бьорн пусна девойката. Приближи се до трупа, вдигна го и го остави върху леглото, където преди това спа Елине. Долепи го до стената и го зави грижливо с одеялата.