Сигрид Унсет - Венецът

Майката на Кристин скочи:

— Чуваш ли в какво ме упреква баща ти! Не съм против теб, Лавранс. И ти знаеш какво се е случило на юг от Руалста в края на есента. Пътувал е надолу из долината заедно с другия прелюбодеец, неговият роднина от „Хауген“, когато тя си е отнела живота — тази несретница, която той успя да съблазни, та тя да зареже всичките си роднини.

Кристин се обади със суров и твърд глас:

— Доколкото разбирам, вие го осъждате еднакво строго и за дългогодишните му усилия да сложи край на прелюбодеянието, и за живота му като прелюбодеец.

— Помагай, Господи! — извика Рагнфрид и плесна с ръце. — Какво става с теб? Нима дори след този случай не поумня малко?

— Нищо не е в състояние да промени решението ми — отсече Кристин.

Лавранс се надигна от пейката, където седеше до Юлвхил.

— Нито пък моето, Кристин — глухо напомни той.

Но дълбоко в сърцето си Кристин осъзнаваше, че нещо в нея се е променило: ако не решението й, то поне схващанията й за света.

Тя получи известие за развитието на злощастното пътуване на Ерлен. Всъщност всичко се наредило по-лесно, отколкото очакваха. Дали заради ниските температури, или по друга причина раната на Ерлен от одраскването с ножа по гърдите се възпалила и се наложило да лежи известно време в странноприемницата в Руалста. Бьорн поел грижите за болния. Благодарение на тази рана обаче успели да: обяснят случилото се нещастие и да си осигурят хорското доверие.

Когато се повъзстановил, Ерлен продължил пътя си с мъртвата, положена в ковчег, чак до Осло. С посредничеството на отец Юн успели да й намерят място в гробището до разнебитената църква „Свети Николай“. После Ерлен се изповядал пред епископа в Осло, а той му наложил да се поклони пред светата кръв в Шверин 36 36 През Средновековието германският град Шверин в днешната провинция Мекленбург — Предна Померания се радвал на изключителен интерес заради вярванията, че в тамошната църква се намира капка от светата кръв на Спасителя. — Бел.прев. . В момента Ерлен се намираше извън пределите на страната.

Тя обаче нямаше възможност да се отправи на поклонение и да намери опрощение за греховете си. Оставаше й единствено да стои у дома, да чака, да си блъска главата и да се мъчи да устои на натиска на родителите си. Над спомена за срещите й с Ерлен падна странна зимна студена светлина. Мислеше за неговата невъздържаност в ласките и в тъгата и й се струваше, че ако и тя съумяваше да приема и преживява нещата с бързината и страстта на Ерлен, после неволите вероятно щяха да й се струват по-маловажни и по-леки. Понякога я обземаха съмнения; ами ако Ерлен се откаже да се бори за любовта им? Сякаш винаги бе носила в сърцето си опасението, че ако настъпят тежки времена, Ерлен ще се предаде. Но Кристин нямаше намерения да се отказва от него, освен ако той не я освободи от клетвата й.

Зимата продължаваше с пълна сила. Кристин вече нямаше как да се самозалъгва, защото ги очакваше най-тежкото изпитание: на Юлвхил не й оставаше още много живот. Докато страдаше горчиво за сестра си, тя усещаше колко отчаяна и изтерзана е от греховност, защото всеки ден ставаше свидетелка на неописуемата мъка на родителите си и недоумяваше как ще изтърпи да гледа баща си така покрусен, как ще се въздържи да не се хвърли в кралата му и да му изповяда всичко, да го помоли за прошка и да остави съдбата си в неговите ръце.

Бяха пости. Мнозина изклаха дребния добитък с надеждата да спасят част от месото, преди животните да са умрели от глад. Хората се изпоразболяха от недохранване, защото ядяха само риба. Брашното не достигаше. Отец Айрик освободи цялото село от забраната да се ядат млечни продукти, но хората нямаха и капка мляко в домовете си.

Юлвхил лежеше болна в общото им легло с Кристин. През нощта се редуваха да бдят над нея. Случваше се Лавранс и Кристин да будуват до леглото й заедно. Веднъж Лавранс рече на Кристин:

— Спомняш ли си, когато брат Едвин ни разкри каква съдба очаква Юлвхил? Още тогава се досетих какво има предвид, но не пожелах да го приема.

През тези нощи на бдение над болната, баща й разказваше разни случки от детството им. Кристин, седнала до леглото, бледа като платно и изпаднала в пълно униние, разбираше, че с тези си думи Лавранс всъщност я умоляваше да се откаже от намеренията си.

Веднъж Лавранс отиде заедно с Кулбайн да нагледат мечешка хралупа в планинската гора. Върнаха се с мечка, качена на шейна, а в скута си Лавранс носеше малко мече. При вида на мечето Юлвхил се пооживи. Рагнфрид обаче не смяташе момента за подходящ да отглеждат такова животно и попита Лавранс за какво му е мечето.