Сигрид Унсет - Венецът

— Да — кимна Кристин и добави малко разколебано: — Зная и че е бил на осемнайсет, когато се е запознал с любовницата си.

— На осемнайсет години аз се ожених. По мое време хората смятаха младежите на тази възраст за способни да отговарят за постъпките си и да се грижат за своето и чуждото благоденствие.

Кристин мълчеше.

— Ти наричаш любовница онази жена, с която той е живял десет години и която е майка на децата му. Не съм съгласен да дам дъщеря си на мъж, водил години наред неопровержимо непристоен живот, преди да се ожени. И сама знаеш, че непристоен живот е доста меко казано.

— Не съдеше толкова строго знахарката Осхил и Бьорн — тихо възрази Кристин.

— И въпреки това не ми ще да се сродяваме с тях — отвърна Лавранс.

— Тате, наистина ли през целия си живот си бил напълно безгрешен, та смееш да осъждаш Ерлен така жестоко?

— Сам Господ знае, че не обявявам никого за по-голям грешник от мен. Но няма да дам дъщеря си на първия нехранимайко, пожелал я за жена, само защото всички имаме нужда от Божията милост — рязко рече Лавранс.

— Не това исках да кажа — разпалено отвърна Кристин. — Татко, майко, спомнете си какви сте били като млади. Нима не помните колко трудно ви е било да устоите на изкушението от плътската любов?

По лицето на Лавранс изби гъста червенина.

— Не — отсече той.

— Значи сте си изгубили ума, щом сте решили да ме разделите от Ерлен Никулаусьон — изкрещя отчаяно Кристин.

Лавранс отново седна на пейката.

— Та ти си само на седемнайсет, Кристин — подзе той. — Възможно е двамата да сте се влюбили силно един в друг, но той не е толкова млад, че да не осъзнава някои неща. Ако беше мъж на място, нямаше да се присламчи с любовни слова към неопитно дете като теб. Явно за него не е било от значение, че си сгодена. Няма да омъжа дъщеря си за мъж, който има две деца от чужда жена. Знаеш ли за децата му? Твърде млада си, за да съобразиш колко раздор и омраза ще внесе тази негова постъпка в рода му за цял живот. Мъжът не може да изостави докрай наследниците си, но и няма как да поправи стореното: трудно ще намери начин да наложи сина си в отбрано общество, а дъщеря му ще се омъжи за ратай или за беден селянин. Неговите деца ще намразят теб и рожбите ти от дъното на душата си, не се съмнявай в това. Нима не осъзнаваш, Кристин: такива грехове, макар и не толкова тежки и простими пред Бога, съсипват непоправимо рода на съгрешилия. Да вземем наистина за пример Бьорн и Осхил. Мюнан, синът й, тъне в разкош, защото е кралски наместник и има голямо наследство, както и братята му. През всичките тези години обаче той не е ходил да види майка си, която живее в бедност. Да, точно този мъж е говорител на избраника ти. Казах и ще го повторя: отговорът ми е не. Докато съм жив, няма да станеш част от този род.

Кристин закри лице с ръце и избухна в сълзи:

— Ако не си промениш решението, ден и нощ ще се моля на Господ да ме прибере.

— Няма смисъл повече да го обсъждаме — огорчено отвърна баща й. — Може и да не ти се вярва, но мой дълг е да постъпя според съвестта си. Лягай си, дете.

Протегна й ръка, но тя дори не я погледна и излезе от стаята, разтърсвана от ридания.

Двамата съпрузи поседяха мълчаливо. Лавранс се обърна към жена си:

— Ще ми донесеш ли малко бира? Не, по-добре вино. Капнал съм…

Рагнфрид стана да изпълни молбата му. Върна се с висока чаша в ръка и го намери захлупил лице в ръцете си. Лавранс я чу, откри очи, погали кърпата на главата й и ръцете й.

— Бедничката ми Рагнфрид, измокрила си се. Седни да пийнеш с мен!

Рагнфрид едва-едва докосна чашата с устни.

— Хайде, пий с мен — настоя Лавранс и придърпа жена си да седне в скута му.

Макар и неохотно, Рагнфрид му угоди.

— Ще ме подкрепиш изцяло в тази история, нали, жено? За Кристин ще бъде най-добре да осъзнае час по-скоро, че трябва да си избие този мъж от главата.

— Няма да стане лесно — отбеляза Рагнфрид.

— И сам виждам — тросна се Лавранс.

Отново помълчаха, а после Рагнфрид попита:

— Как изглежда този Ерлен от „Хюсабю“?

— Амиииии — проточено подхвана Лавранс, — може да се нарече красавец, но май единственото му призвание е да задиря фусти.

Отново се възцари мълчание. Наруши го Лавранс:

— Наследил е много земя и пари от Никулаус, но ги е профукал. Не за такъв зет съм се трудил да обезпеча децата си.

Майката сновеше неспокойно напред-назад из стаята. Лавранс продължи:

— Най-лошо впечатление ми направи опитът му да подкупи със сребро Кулбайн да донесе писмо на Кристин.