Сигрид Унсет - Венецът

— Отлично виждам: не ме долюбваш много-много. Питала съм се дали студенината ти към мен не се дължи на съмненията ти, че не те обичам колкото те обича баща ти. Реших да не насилвам нещата, а да изчакам да станеш майка. Тогава ще ме разбереш, мислех си аз. Още докато те кърмех и Лавранс влизаше при нас, ти спираше да сучеш и протягаше ръчички към него, а млякото се стичаше от устата ти, докато се смееше. Лавранс се забавляваше, а — Господ ми е свидетел — и аз се радвах и за него, и за теб, задето имаш такъв баща. Постоянно си играеше с теб и ти се усмихваше. Съжалявах те, че имаш толкова скръбна майка като мен. Бедно създание, та аз се тревожех да не те изгубя, затова не си позволявах да ти се порадвам. Но Бог и Пресветата Дева знаят колко съм те обичала.

По бузите на Рагнфрид се стичаха сълзи, лицето и гласът й обаче останаха спокойни.

— Бог ми е свидетел: никога не затаих в сърцето си горчилка към него или към теб, задето между вас има такава силна връзка. Знаех колко малко радост съм доставяла на баща ти през съвместния ни живот и бях благодарна, че има теб. Ако моят баща Ивар се бе държал така с мен… Една майка трябва да научи дъщеря си да се пази от много неща, Кристин, но аз не смятах за необходимо да го правя, защото ти ходеше навсякъде с баща си и очаквах да си разбрала кое е почтено и кое — правилно. Онова, за което намекна преди малко… Не бих си и помислила, че ще причиниш такава болка на Лавранс. Исках само да ти кажа следното: от все сърце се надявам да имаш съпруг, когото да обичаш. Но е необходимо да се държиш по-разумно. Не позволявай Лавранс да допусне, че избраникът ти е нещастник и не уважава живота и честта на жената. Защото Лавранс няма да те даде на такъв мъж дори и ако това е единственият начин да спаси честта ти пред хората. По-скоро ще вземе нещата в свои ръце и ще въздаде справедливост с меч в ръка, отколкото да позволи да се омъжиш за човека, който е пропилял живота ти.

След тези думи майка й се изправи и я остави.

В деня, когато честваха възвръщане мощите на свети Вартоломей, двайсет и четвърти август, тингът в Хаугар провъзгласи внука на покойния Хокон за крал 31 31 Това е внукът на покойния крал Хокон V Магнюсьон — Магнюс Айриксьон (1316–1374), провъзгласен за владетел на Норвегия и Швеция на тригодишна възраст. — Бел.прев. . Сред пратениците от северната част на Гюдбранската долина беше и Лавранс Бьоргюлфсьон. От млад го смятаха за верен човек на краля, но Лавранс не беше близък със свитата, а и никога не се бе опитвал да извлече полза от доброто име, което си спечели с участието си в похода срещу херцог Айрик. И сега Лавранс не изгаряше от желание да ходи на тинга по случай коронясването на новия крал, но нямаше как да откаже. Избраните да представляват интересите на Северната долина имаха и за задача да се опитат да купят зърно от южните райони и да го изпратят с кораби към долината на река Раума.

Хората по селата бяха напълно обезсърчени и изплашени заради настъпващата зима. Не им се нравеше и вестта за новия крал — дете. Старците напомняха за времето, когато крал Магнюс се спомина, а синовете му още бяха невръстни деца 32 32 Крал Магнюс Законодателя (1238–1280) — крал на Норвегия в периода 1263–1280. След внезапната му смърт синовете му Айрик и Хокон били съответно на 12 и 10 години. — Бел.прев. . Отец Айрик отбеляза:

— Vae terrae, ubi puer rex est. 33 33 Vae terrae, ubi puer rex est (лат.). — Тежко и горко на страна, която има момче за крал. — Бел.авт.

Грижите за стопанството в отсъствието на мъжа си пое Рагнфрид Иваршдатер. И за нея, и за Кристин това беше добре дошло, защото не им оставаше време да подвият крак и нямаше кога да се тревожат. Всички селяни от околността събираха мъх от планината и лющеха брезова кора, защото разполагаха с малко сено и с почти никаква слама, а дори шумата, донесена след честването на Еньовден, бе пожълтяла и спаружена. На Кръстовден, когато отец Айрик носи разпятието над полята, мнозина от включилите се в церемонията плачеха и високо призоваваха Бог да се смили над хора и добитък.

Около седмица след Кръстовден Лавранс Бьоргюлфсьон се прибра от тинга.

Вече бе минало времето за лягане, но Рагнфрид все още се трудеше в къщата, където тъчаха. Денем имаше толкова много работа, че често будуваше до късно, за да не занемари ръкоделията си. Чувстваше се добре в тази къща — най-старата в имението, вкопана в земята и покрита с тор. Съществувала от езически времена 34 34 В Норвегия християнството се утвърждава чак през XI век. — Бел.прев. . При Рагнфрид седяха Кристин и Астрид и тъчаха пред огнището.