Сигрид Унсет - Венецът

Кристин се прибра през най-хубавото пролетно време. Река Логен усърдно заобикаляше поля и дворове, а водите й искряха и блещукаха като сребърни между крехките листа на черната елша. Сякаш светлите искри имаха глас и пееха заедно с ромона на водата. С настъпването на вечерния мрак ромоленето ставаше по-приглушено. Ден и нощ шумът на реката изпълваше въздуха над „Йорун“ и на Кристин й се струваше, че дървените стени на къщите вибрират като кухата част на цитра.

По скалистите места ден след ден къпани в синя мъгла блещукаха бистри поточета. Над полята се носеше ухание на пролет, въздухът трептеше от топлината. От плодородната почва покълна жито, а тучните ливади лъщяха като коприна при всеки повей на вятъра. Горичките и склоновете дъхтяха на свежест, а след залез-слънце се разнасяше силен, разхладителен и възкисел мирис на земни сокове и добър урожай, сякаш майката земя въздъхваше продължително с облекчение, освежена от нощния хлад. Кристин си спомняше с трепет за ласките на своя любим. Всяка вечер си лягаше с болезнен копнеж за силните му ръце, а сутрин се събуждаше потна и морна от сънищата си.

Направо не проумяваше как така всички у дома избягваха да говорят за единственото, което занимаваше мислите й. Минаха седмици, без някой да спомене за разваления й годеж със Симон. Никой не я разпитваше какво й е на сърцето. След като попривършиха с полската работа, баща й постоянно ходеше из гората. Веднъж, за да нагледа как върви добивът на смола, друг път вземаше ястреба и кучетата и не се прибираше с дни. Когато биваше у дома, говореше дружелюбно с Кристин, както винаги, но като че ли нямаше какво толкова да й сподели. Вече не я канеше да се разхожда с него.

Преди да се прибере, Кристин се боеше от бурната реакция на майка си. Всъщност Рагнфрид я посрещна мълчаливо и това й се стори още по-лошо.

Всяка година в дома на Лавранс Бьоргюлфсьон отбелязваха с голямо пиршество Еньовден. Тогава стопанинът раздаваше на бедняците от селото всичката храна, останала неизядена през последната седмица на постите. Които живееха близо до „Йорун“, идваха да си вземат полагащата им се милостиня. Посрещаха ги радушно и ги гощаваха богато, а Лавранс и гостите му се смесваха с бедняците, за да послушат някои от старците, които знаеха много староскандинавски саги и рецитираха поезия. През деня седяха до огнището и убиваха времето с бира и приятелски разговори, а вечер танцуваха на двора.

Тази година Еньовден се случи студен и облачен, но хората не се разочароваха, защото в долината отдавна не бе валяло и цареше суша. От празника на свети Халвар през май не бе паднала и капка дъжд. И в планината нямаше много сняг, а хората не помнеха от тринайсет години да са виждали Логен толкова малка в разгара на лятото.

Лавранс и гостите му бяха в добро разположение на духа, когато слязоха да поздравят бедняците, дошли за милостиня. Те бяха насядали около масата, ядяха млечна каша и пиеха вкусна бира, а Кристин сновеше напред-назад и помагаше на възрастните и болните да се хранят.

Лавранс поздрави хората и ги попита доволни ли са от гощавката. После се приближи да приветства с добре дошъл старец на име Хокон, пристигнал същия ден в „Йорун“. Хокон бе участвал като войник в похода на стария крал Хокон в Шотландия. Старецът, останал без пукната пара, вече беше почти сляп. Добри люде му предлагаха да поостане в домовете им, но той предпочиташе да обикаля из именията — навсякъде го посрещаха като скъп гост заради богатия му житейски опит и многото му знания по редица въпроси.

Лавранс сложи ръка върху рамото на брат си Осмюн Бьоргюлфсьон, дошъл на гости в имението, и попита Хокон дали е доволен от гозбите.

— Бирата си я бива, Лавранс — подхвана Хокон, — но кашата я е правила някоя пишман домакиня. Хората са го казали: вкуси манджата и ще разбереш каква е готвачката. Е, тазвечерната каша е позагоряла.

— Лоша работа — съгласи се Лавранс. — Ще прощавате за загорялата каша. Дано тази стара приказка да не е винаги вярна, понеже дъщеря ми я вари.

Лавранс се засмя и подкани Кристин и Турдис да побързат и да поднесат паниците с кисело мляко.

Кристин се втурна към готварницата като попарена. Сърцето й заблъска в гърдите. Забеляза изражението на баща си, когато той чу думите на Хокон за готвачката и манджата.

Късно вечерта баща й и чичо й дълго обикаляха напред-назад из двора и си приказваха. Обзе я вцепеняващ страх. На следващия ден баща й изглеждаше мълчалив и недоволен. Това засили тревогата й. Лавранс обаче не отрони дума.