Сигрид Унсет - Венецът

Известно време работиха мълчаливо, защото ги налягаше сън. Неочаквано чуха тропот на копита, но само от един кон. По мокрия двор галопираше самотен ездач. Астрид отиде в преддверието да провери кой е дошлият и се върна, последвана от Лавранс Бьоргюлфсьон.

И стопанката, и дъщеря й веднага забелязаха, че Лавранс е почти безпаметно пиян. Той залитна и се хвана за пръта, с който отваряха капака на тавана. Рагнфрид му съблече прогизналото от дъжда палто, свали му шапката и му разкопча колана.

— Какво стана с Халдан и Кулбайн? — малко изплашено попита тя. — Да не си ги оставил по пътя?

— Не, зарязах ги в имението „Лопт“ — засмя се Лавранс. — Така ми се прииска да се прибера у дома. Иначе ми е неспокойно. Яхнах Гюлсвайнен и ето ме тук. Направи ми нещо за ядене, Астрид — обърна се той към слугинята. — Ама донеси продуктите и го приготви тук, та да не ходиш чак до готварницата в този дъжд. Но побързай, че от сутринта не съм сложил залък в устата си.

— Не те ли нагостиха в „Лопт“? — учуди се съпругата му.

Лавранс се поклащаше, седнал на пейката, и се смееше.

— Имаше храна, разбира се, но там не ми се ядеше нищо. Пихме със Сигюр, а после ми се стори най-добре да се прибера, вместо да чакам до утре сутринта.

Астрид донесе бира и храна, както и сухи обуща за господаря си.

Лавранс се помъчи да си свали шпорите, но едва не се катурна напред.

— Ела, Кристин — махна той, — ела да помогнеш на баща си. Днес ще го направиш на драго сърце, сигурен съм… да, на драго сърце.

Кристин се подчини и коленичи. Лавранс хвана главата й с две ръце и я повдигна:

— Дъще, нали знаеш, че ти мисля само доброто. Ако някога те натъжа, то ще бъде, защото така ще те предпазя от много бъдещи скърби. Кристин, ти си много млада. Тази година навърши седемнайсет… три дни след честването на свети Халвар. Да, на седемнайсет си.

Кристин помогна на баща си и леко пребледняла, се изправи и отново седна на трикракото столче до огнището.

След като се подкрепи, Лавранс поизтрезня. Задоволи любопитството на жените. Тингът минал добре. Успели да купят зърно, брашно и малц, малко от Осло и малко от Тюнсберг. Провизиите били внесени от чужбина и се надявали да са по-качествени от норвежките, но имало вероятност да се окажат и по-долнопробни. Лавранс се видял с много роднини и познати, предаде поздравите им на домашните си. Докато разказваше, заваляше думите.

— Говорих с Андрес Гюдмюнсьон — съобщи той, когато Астрид излезе. — Симон се сгодил за младата вдовица от „Манвик“. Сватбата е насрочена да се състои в „Дюфрин“ по време на честването на свети Андрей Първозвани. Този път момъкът сам уредил женитбата си. В Тюнсберг избягвах Андрес, но той ме намери. Симон се запознал с госпожа Халфрид едва това лято, увери ме той, за да не си помисля, че синът му е развалил годежа с Кристин, защото е намерил по-богата невеста.

Лавранс се засмя безрадостно.

— Разбирате ли, този почтен човек се опасяваше, да не би да сметнем сина му за подлец.

Кристин си отдъхна. Стана й ясно защо баща й е така разтърсен: през цялото време е таял надежда нещата между нея и Симон да се оправят. За малко Кристин допусна, че е научил за разходките й из Осло.

Лавранс се изправи и им пожела лека нощ, но задържа Кристин да остане още малко при него.

— Имам още една вест — подхвана той. — Бих могъл да я премълча, но най-добре да ти я съобщя, Кристин. Ще се наложи да забравиш избраника на сърцето си.

Кристин стоеше с отпуснати ръце и наведена глава. Когато чу волята на баща си, вдигна очи. Раздвижи устни, но от тях не излезе звук.

Лавранс отмести поглед от лицето на дъщеря си. Разпери примирително ръце:

— Много добре знаеш, че не бих се възпротивил, ако тази женитба е добра за теб.

— Какви вести са стигнали до ушите ти по време на това пътуване, тате? — попита Кристин с ясен глас.

— Ерлен Никулаусьон и неговият братовчед Мюнан Бордшон ме намериха в Тюнсберг и Мюнан ме помоли да те дам за жена на Ерлен. Отказах му.

Кристин дишаше в мъка.

— Защо не желаеш да ме омъжиш за Ерлен Никулаусьон, тате?

— Не съм наясно какво знаеш за избраника си — отвърна Лавранс. — Ако сама не си способна да проумееш причината да постъпя така, едва ли ще се зарадваш да я чуеш от моите уста.

— Сигурно защото е бил отлъчен и прокълнат — предположи Кристин.

— Знаеш ли какво е предизвикало крал Хокон да прогони близкия си роднина Ерлен от двора си? Чувала ли си, че Ерлен е бил отлъчен, след като се е противопоставил на повелята на архиепископа, и че не е напуснал страната сам?