Сигрид Унсет - Венецът

Баща й продължи да мълчи и след отпътуването на Осмюн Бьоргюлфсьон. За ужас на Кристин Лавранс започна да се държи по-студено към Хокон и не му предложи да поостане, а посрещна заминаването му за поредното имение с облекчение.

Иначе през това лято имаше достатъчно причини за лошото настроение на Лавранс. В селото се очертаваше слаба реколта и селяните свикаха тинг, за да обсъдят как да се подготвят за идващата зима. Още в края на лятото повечето стопани оставиха напразните надежди и осъзнаха, че са принудени да заколят или да продадат на юг значителна част от добитъка и да купят зърно, за да има какво да ядат през зимата. Предната година също не случиха на добра реколта и запасите от жито бяха по-оскъдни от всякога.

През една есенна утрин Рагнфрид заведе дъщерите си да огледат платно, простряно за избелване. Кристин похвали изкусната тъкан на майка си. После погали Рамборг по главата и рече:

— Това ще го сложим в чеиза ти, мъниче.

— Майко — обади се Юлвхил, — а аз няма ли да имам чеиз за манастира?

— И за теб ще приготвим, както и за сестрите ти — успокои я Рагнфрид. — Просто в обителта ще ти трябват други неща. Нали знаеш, че само да поискаш, можеш да останеш при нас, докато сме живи.

— А когато постъпиш в манастира, Юлвхил — колебливо се намеси Кристин, защото се двоумеше как да се изрази, — може би аз вече отдавна ще съм станала монахиня.

Кристин хвърли плах поглед към майка си, но Рагнфрид не каза нищо.

— Ако можех да се омъжа, за нищо на света нямаше да отблъсна Симон. Той беше толкова мил и изглеждаше много тъжен, когато се сбогува с нас.

— Юлвхил, забрави ли, че баща ти ни предупреди да не говорим за това? — напомни Рагнфрид.

— Е, Симон май е съжалявал повече за раздялата си с вас, отколкото за мен — предизвикателно рече Кристин.

Майка й се сопна:

— Проявил е гордост, като не ти е показал колко скърби. Симон Андресьон не заслужаваше да го нараниш така, дъще, но той специално ни помоли да не те заплашваме или проклинаме.

— Защото се е погрижил да ме прокълне така, че да не се налага друг да ми казва колко ниско съм паднала. Но не забелязвах Симон да го е грижа мен, преди да обикна другиго.

— Прибирайте се вкъщи — обърна се майката към другите две момичета.

Рагнфрид седна на един пън и даде знак на Кристин да се приближи.

— Сигурно си чувала, че не се смята за особено благопристойно и почтително мъж да говори на годеницата си за плътска любов, да остава често насаме с нея или да й показва нетърпението си.

— Тогава се чудя дали истински влюбените млади никога не забравят тези препоръки? Винаги ли се придържат към старите повели за благочестие?

— Внимавай, Кристин, ти да не ги забравиш — предупреди я майка й. — Доколкото разбирам, баща ти се бои, че си избрала жених, комуто не е склонен да те даде.

— Какво е казал чичо? — поинтересува се Кристин.

— Нищо особено. Само пояснил, че Ерлен от „Хюсабю“ е от добро потекло, но същото не може да се каже за името му. Помолил Осмюн да се застъпи за него пред баща ти. Лавранс се зарадва, когато чу това.

Лицето на Кристин грейна от радост. Ерлен е говорил с чичо й! А тя толкова се измъчваше, задето нямаше вест от него.

Майка й продължи:

— Осмюн имаше неблагоразумието да спомене за слуховете, които се носели из Осло. Говорело се, че Ерлен обикалял около манастира, а ти си излизала да го виждаш до оградите.

— Е, и?

— Както сама разбираш, чичо ти посъветва Лавранс да приемем Ерлен в семейството ни, но след чутото, баща ти се разгневи ужасно. Не съм го виждала по-ядосан. Каза, че жених, който се домогва до дъщеря му по нечестен начин, заслужава да го посрещне с меч в ръка. Достатъчно се изложихме пред Дюфрийите, но ако Ерлен те е подмамил да ходиш с него по нощите, и то докато си в манастир, баща ти го приема като знак, че за теб ще бъде най-добре да избегнеш съжителството с такъв мерзавец.

Кристин вкопчи ръцете си една в друга. Лицето й ту придобиваше болезнена бледност, ту се обагряше в гъста червенина. Майка й я прегърна през кръста, но тя се отскубна и изкрещя, извън кожата си от превъзбуда:

— Остави ме намира, майко! Да не искаш да провериш дали съм напълняла?

Само след миг разтъркваше пламналата си буза. Смутена, погледна майка си. От очите на Рагнфрид хвърчаха искри. Кристин не помнеше да са й удряли шамар от дете.

— Седни — подкани я Рагнфрид. — Седни — повтори тя и дъщеря й се подчини.

Майката поседя мълчаливо. Когато проговори, гласът й звучеше леко колебливо: