Сигрид Унсет - Венецът

Баща й, седнал на пейката, я погледна.

— Този път няма ли да се отбием в „Скуг“? — попита Кристин, за да сложи край на неловкото мълчание.

— Не — отвърна Лавранс. — Преситих се от съветите на чичо ти. Не спира да ми повтаря да те заставя със сила да удържиш на думата си — поясни той. — Така и щях да направя, но Симон успя да ме разубеди: самият той не желаел да се жени за девойка, която не го обича.

— Лично аз никога не съм давала дума на Симон — побърза да се оправдае Кристин. — Винаги си твърдял, че няма да ме принуждаваш да се омъжа против волята ми.

— Според мен не може да се нарече принуда искането ми да не се отмяташ от даденото обещание, което отдавна стана всеизвестно — възрази Лавранс. — Вече втора зима сте сгодени, а досега не си изразявала неохота или несъгласие. Насрочихме деня на сватбата и тогава реши да се отметнеш. Ако миналата година отложи сватбата, за да имаш време да шикалкавиш и после да не спазиш уговорката ни, ще ти кажа, че постъпката ти е много недостойна.

Кристин заби поглед в огнището.

— Сам не зная кое е по-позорно — продължи баща й, — хората да говорят, че ти си отблъснала Симон или че той те е отхвърлил. Андрес ми изпрати вест — Лавранс се изчерви. — Бил ядосан на сина си и ме моли да определя какво обезщетение да ми плати заради развалената уговорка. Не зная дали постъпих правилно, но в отговор поръчах да му предадат, че в случая виновникът не е един, та само той да плаща. И за двете семейства случилото се е голям срам.

— Защо да е чак такъв голям срам? — тихо попита Кристин. — Със Симон сме на едно мнение.

— На едно мнение — повтори Лавранс. — Пред мен Симон не скри разочарованието си, но ме убеди, че след разговора си с теб е разбрал колко безсмислено би било да те застави да удържиш на думата си. Това щяло само да ви направи още по-нещастни. Искам да ми обясниш какво точно се случи с теб.

— Симон не ти ли каза? — удиви се Кристин.

— Само изрази предположението, че си отдала сърцето си на другиго. Ти ми кажи истината, Кристин.

Тя се позамисли.

— Бог ми е свидетел, тате — подхвана тихо тя, — оценявам какъв добър съпруг би бил Симон. Но наистина се запознах с друг мъж и съм сигурна, че и за миг няма да се почувствам щастлива, ако стана жена на Симон, дори и той да притежава цялото злато на света. Искам да живея с другия, пък ако ще да има само една-единствена крава.

— Нали не очакваш да те дам на ратай.

— Той е от по-знатен род от нашия и притежава достатъчно земи и имоти — успокои го Кристин. — Просто казах, че дори и да няма пукната пара, предпочитам да спя с него на наръч слама, отколкото със Симон в копринено ложе.

Бащата помълча.

— От една страна, не искам да те насилвам да се омъжиш за мъж, когото не харесваш, макар че само Господ и свети Улав знаят какво не ти допада у почтен момък като Симон. От друга страна обаче, нямам представа дали избраникът ти е подходящ за теб. Ти си млада и неразумна, но е добре да знаеш, че мъж на място никога не би хвърлил око на сгодена девойка.

— Човек няма власт над тези неща — разпалено възрази Кристин.

— Може и така да е, но, разбери ме правилно, нямам намерение да унижавам Дюфринския род, като те сгодя веднага след като си обърнала гръб на Симон, още по-малко пък за по-знатен и по-богат мъж.

Лавранс се замисли и настоятелно попита:

— Кой е избраникът ти?

Кристин вкопчи ръцете си една в друга и задиша учестено.

— Не мога, тате — едва доловимо промълви тя. — Ако не ми позволиш да се омъжа за него, ме изпрати в манастир за цял живот. И без това няма да живея дълго без него. Но не подобава да споменавам името му, преди да зная дали и той изпитва същото към мен. Недей да ме заставяш да изрека името му, докато не стане ясно дали той ще дойде с годежари да ми поиска ръката.

Лавранс я изгледа продължително. Думите на Кристин му се понравиха.

— Така да бъде. Най-добре наистина да запазиш името му в тайна, щом не знаеш какви са намеренията му. А сега си лягай, дъще — приближи се и я целуна. — С тази твоя приумица ни създаде много грижи и ядове. Но ти знаеш, че за мен най-важно е твоето добро. Дано Господ даде да съумеем да превърнем случилото се в нещо хубаво. С Негова помощ и с подкрепата на Неговата милосърдна майчица ще се справим и с това. Хайде, лягай си и гледай да се наспиш.

Докато се унасяше в сън, Лавранс като че ли долови хлипане от леглото на дъщеря си, но се престори на заспал. Сърце не му даваше да сподели с нея опасенията си, че хората отново ще започнат да я одумват заради някогашната случка с Арне и Бентайн. Лавранс се измъчваше, но нямаше власт да попречи на хорските сплетни да петнят доброто име на дъщеря му. За нещастие той подозираше, че с лекомислието си самата Кристин им е дала повод за клюки.