Сигрид Унсет - Венецът

Кристин се вкопчи с две ръце в пейката. Последните думи на Симон я съкрушиха повече от всичко, казано дотук. Плахо вдигна очи към него, пребледняла като платно.

Симон се изправи:

— Време е да тръгвам. Тук намръзнахме, а и сестрата чака с ключа. Давам ти една седмица да премислиш нещата. През това време аз ще свърша някои мои работи в града. Преди да замина, пак ще дойда да поговорим, но не се притеснявай, дотогава няма да се налага да ме виждаш.

Макар и да се утешаваше с мисълта, че всичко вече свърши, Кристин се чувстваше съсипана и се измъчваше от нетърпение да се озове отново в обятията на Ерлен.

През нощта не можа да заспи и се реши да направи нещо, което досега дори не се бе осмелявала да си представи: да изпрати бележка до Ерлен. Оказа се трудна задача да намери подходящ пратеник. Сестрите — мирянки никога не излизаха сами, а и Кристин не се сещаше за човек, който би проявил желание да го направи. Мъжете, заети със селскостопанската работа, бяха възрастни и в редките случаи, когато идваха в манастира, разговаряха само с абатисата. Остана единствено Улав — невръстно хлапе, което работеше в градините. Високопреподобната Груа го бе, приела като собствен син. Една сутрин намериха на стълбите към църквата пеленаче. Според слуховете майка му била една от сестрите — мирянки, но вече била посветена в монашеството. След като преди време прекарала шест месеца в тъмницата заради груба проява на непослушание — тогава всъщност намерили детето пред църквата, — й дали одежди на сестра — мирянка и й наредили да работи в малкото стопанство, отделено от обителта. Месеци наред Кристин разсъждаваше над съдбата на сестра Ингрид, но така и не й се удаде възможност да поговори с нея. Решението на Кристин да повери бъдещето си в ръцете на Улав криеше опасност. Все пак той беше дете и всички монахини обичаха да го закачат и да му обръщат внимание. Но Кристин вече нямаше какво да губи. Няколко дни по-късно Улав щеше да ходи до града и Кристин го накара да съобщи на Ерлен в крепостта „Акершнес“, че трябва да намери начин да се срещне с нея насаме, и то бързо.

Още същия следобед в стаята за посетители пристигна Юлв, слугата на Ерлен. Представи се като близък на Осмюн Бьоргюлфсьон и помоли от името на господаря си да пуснат за малко племенницата му в града, защото Осмюн нямал време да дойде в обителта. Кристин се уплаши да не би хитростта на Ерлен ще бъде разобличена, но сестра Потенсия само я попита дали чичо й е имал намерение да я покани на гости. Кристин отговори утвърдително и получи позволение да тръгне с Юлв. Той я заведе в къщата на Брюнхил Флюга.

Ерлен я чакаше в спалнята. Изглеждаше разтревожен и напрегнат. Кристин се досети защо: вече знаеше кой е най-големият му страх.

Винаги нещо я жегваше, когато го видеше така — изгубил ума и дума от страх да не е забременяла. Та двамата не можеха да се откъснат един от друг. Тази вечер Кристин беше обзета от трескаво безпокойство и го упрекна открито заради поведението му. По лицето на Ерлен се разля гъста червенина и той облегна глава на рамото й:

— Права си — кимна той. — Трябва да те оставя на мира, Кристин, а не да залагам щастието ти на карта. Ако искаш…

Тя го прегърна и се засмя, но той решително я премести на пейката и седна от другата страна на масата. Тя му протегна ръка, а той страстно обсипа дланта й с целувки.

— Струва ми неземно усилие, но искам да знаеш, че за мен е важно двамата с теб да минем под венчило с чест.

— Тогава не биваше да ме обезчестяваш.

Ерлен зарови лице в ръката си.

— Така е, да можеше Господ да върне времето назад, нямаше да ти сторя тази злина.

— И двамата не го искаме — засмя се бурно Кристин. — Само да се сдобря с роднините си и да се помиря с тях и с Бог, и няма да се притеснявам, че ще скрия косите си под забрадка. Често ми се струва, че ако съм с теб, мога да живея и без хорското одобрение.

— Напротив, очаквам ти да възстановиш благочестието и реда в моя дом. Не бих си простил, ако те завлека в безчестието си.

Кристин поклати глава.

— Значи ще те зарадвам: говорих със Симон Андресьон и той се съгласи да ме освободи от дадената дума.

Ерлен изпадна в бурен възторг и поиска да узнае подробностите. Кристин му разказа всичко, премълча единствено пренебрежителните думи на Симон за Ерлен. Сподели и отказа на Симон да поеме вината пред баща й.

— Съвсем нормално — лаконично отбеляза Ерлен. — Двамата се разбираха доста добре, нали? Е, аз няма да спечеля така лесно симпатиите на баща ти.