Сигрид Унсет - Венецът

Почти започна да се моли да я сполети беда за назидание, защото мислите й отлитаха само и единствено към Ерлен. Копнееше за него денем и го сънуваше нощем. Не чувстваше разкаяние, макар да знаеше, че един ден ще плати скъпо за всичко нередно, което си бяха позволили. А през кратките мигове, когато оставаше насаме с Ерлен в обора на стариците, му се отдаваше изцяло и то с такава страст, сякаш бе продала душата си, за да е негова.

Времето минаваше, а обстоятелствата работеха в тяхна полза. Кристин не забелязваше някоя от монахините да я подозира. Е, Ингебьорг разбра за срещите й с Ерлен, но явно ги смяташе за невинни закачки. Дори тя не допускаше, че сгодена девойка с потекло би се осмелила да развали дадената дума. Побиваха я тръпки от ужас. Вероятно се е впуснала в нещо нечувано. Тези мисли отново засилваха желанието й връзката й с Ерлен да излезе наяве, а целият този кошмар да свърши.

Дойде Великден. Кристин направо не проумяваше защо зимата се застоя толкова дълго. Всеки ден, през който не виждаше Ерлен, й се струваше мъчителна година, а нескончаемите дни без него преминаваха в безконечни седмици. Сега обаче, с идването на пролетта и Великден, като ли че от коледното тържество в дома на краля не бе изминал и ден. Кристин помоли Ерлен да не я посещава през почивните дни и той се съгласи. Винаги проявяваше разбиране към желанията й. И двамата прегрешиха, като нарушиха забраната на поста. Кристин искаше да не съгрешават поне преди Великден. Въпреки това Ерлен й липсваше до болка. Отново я налегнаха опасения. Сигурно ще се наложи да отпътува съвсем скоро. Той не й бе споменал нищо подобно, но Кристин узна, че кралят лежи на смъртен одър, и очакваше тази вест да внесе промяна в поведението на Ерлен.

Такива мисли я занимаваха и тревожеха, докато един ден след Великден й известиха да се яви в приемната за гости, за да се види с годеника си.

Щом той се изправи срещу нея и й подаде ръка, Кристин разбра, че нещо не е наред. Лицето на Симон изглеждаше изопнато, а малките му сиви очи не се смееха, когато устните му се разтеглиха в привидна усмивка. Неволно Кристин си помисли: така му отива повече. Симон изглеждаше добре в пътническото си облекло — синя, дълга до земята, плътно прилепнала по тялото му връхна дреха, наричана от мнозина котхарди, с кафява яка и качулка, която сега бе отметнал назад. Светлокестенявата му коса се къдреше на дребни масурчета във влажния въздух.

Поговориха. Симон ходил във „Формо“ по време на постите и се отбивал почти всеки ден в „Йорун“. Домашните й се чувствали добре, Юлвхил била по-здрава от всякога, а Рамборг също вече живеела при тях и била много хубава и жизнерадостна.

— Тези дни идва краят на годината, когато ти пожела да прекараш в манастира — напомни Симон. — У вас сигурно вече се започнали с подготовка за сватбеното ни тържество.

Кристин мълчеше и Симон продължи:

— Обещах на Лавранс да дойда до Осло и да поговоря с теб по въпроса.

Кристин сведе поглед и промълви:

— Симон, налага се двамата с теб да поговорим някъде на спокойствие.

— И сам се досетих — кимна той. — Тъкмо се канех да те помоля да питаш нейно високопреподобие Груа дали ще ни позволи да излезем малко в градината.

Кристин се изправи рязко и излезе от стаята с безшумни стъпки. След малко се върна с една от сестрите в обителта. Тя носеше ключ за вратата в стаята за посетители, която извеждаше в билковата градина зад най-западната постройка на манастира. Монахинята им отключи и те излязоха навън. Стелеше се гъста мъгла и не виждаше по-далеч от няколко крачки. Стволовете на дърветата изглеждаха гарваново черни, а по клоните блестяха капки вода. Падналият наскоро сняг се бе поразтопил върху пръстта, а под храстите се подаваха вече цъфнали лилии. Изпъстрената с теменужки трева ухаеше на хлад и свежест.

Симон я заведе до най-близката пейка. Седна, наведен леко напред, и подпря лакти на коленете си. После вдигна очи към Кристин и подхвана със странна усмивка:

— Май зная какво искаш да ми кажеш. Друг ти е легнал на сърце.

— Да — тихо призна Кристин.

— Сигурно ще позная и кой е: Ерлен Никулаусьон от „Хюсабю“?

Помълчаха. После Кристин се престраши:

— Да не си чул отнякъде?

Симон се поколеба, преди да отговори:

— Да не ме смяташ за глупак? На коледното тържество се досетих какво става помежду ви. Просто нямаше как да го обсъдим заради майка и татко. Затова този път реших да дойда сам. Не съм сигурен дали от моя страна е разумно да повдигам въпроса, но според мен е редно да поговорим за тези неща, преди да се вречем. Вчера случайно срещнах мой роднина — йеромонах Йойстайн. От него научих, че една вечер те видял да отиваш към църквата „Свети Климент“ заедно с жена на име Брюнхил Флюга. Заклех се в най-скъпото си, че те е объркал с друга. Ако отречеш, ще повярвам на думата ти.