Сигрид Унсет - Венецът

Брюнхил Флюга тръгна напред. Стигнаха до странноприемницата и Ерлен я попита:

— Как предпочиташ да направим: да влезем в стаята, или да поговорим на горния етаж?

— Както ти искаш — отвърна Кристин.

— Горе е студено — прошепна Ерлен. — Хайде да се стоплим в леглото.

Кристин само кимна в знак на съгласие.

Ерлен едва затвори вратата и Кристин се озова в прегръдките му. Извиваше се в ръцете му като вейка, а той я заслепяваше и задушаваше с целувките си и нетърпеливо събличаше двете й палта. Захвърли ги на пода. После я вдигна, останала по светлите си монашески одежди, и я занесе на ръце в леглото. Изплашена от дивата му страст и от внезапно надигналото се в нея плътско желание, тя го прегърна и зарови лице във врата му.

В спалнята беше много студено. На светлината от малката лампа виждаха диханието си, излизащо от устата им като дим. На леглото обаче бяха натрупани достатъчно кожи и завивки, а най-отгоре — меча кожа. Завиха се с нея през глава. Кристин изгуби представа колко време прекара в обятията на Ерлен.

— Искам да си изясним нещата, мила Кристин. Направо не смея да те задържам повече тук — настоя Ерлен.

— Ще остана при теб цяла нощ, ако поискаш — прошепна му тя.

Ерлен долепи буза до нейната.

— Няма да е редно от моя страна. И без това доста объркахме нещата, но няма да позволя заради мен да влезеш в хорските уста.

Кристин мълчеше, но се почувства засегната от думите му. Не разбираше защо Ерлен споменава опасенията си от хорската мълва. Та нали самият той избра да я доведе в странноприемницата на Брюнхил. Без да е твърде сигурна, мястото не й се струваше почтено. Ерлен очевидно бе предвидил какво ще се случи между тях, защото бе оставил чаша с медовина върху отметнатата от леглото завивка.

— Обмислях да те отвлека в Швеция, ако всички други възможности се изчерпят. Нейно височество Ингебьорг 30 30 Норвежката принцеса Ингебьорг е била омъжена за шведския херцог Валдемар. — Бел.прев. ме прие радушно през есента и си спомни за роднинската ни връзка. Сега плащам за някогашните си грехове — нали знаеш, избягах от страната — и не желая да намесвам и теб.

— Заведи ме в „Хюсабю“ — помоли Кристин. — Не мога повече да живея далеч от теб сред девойките в манастира. Моите и твоите роднини ще проявят разум, ще одобрят решението ни и ще се сдобрим с тях.

Ерлен я притисна към гърдите си и простена:

— Не мога да те заведа в „Хюсабю“, Кристин.

— Защо? — тихо попита тя.

— Елине се премести там през есента — призна след малко Ерлен. — Не мога да я убедя да се махне — продължи гневно той, — освен ако аз не я натоваря на шейната и не я отведа. Не зная дали съм способен на подобно нещо: тя доведе и двете ни деца.

Кристин започна да потъва все по-дълбоко и по-дълбоко. С разтреперан от страх глас промълви:

— А аз си мислех, че с нея сте разделени…

— И аз мислех така — отвърна лаконично Ерлен. — Но тя е разпитала из долината Йостер и е научила, че възнамерявам да се оженя. Нали видя мъжа, с когото дойдох на коледното празненство. Той ме отгледа, Борд Петершон от „Хестнес“. Когато се прибрах от Швеция, ходих при него и при моя роднина Хеминг Алфсьон от областта Салтвикен. Разговарях и с двамата за предстоящата ни женитба и ги помолих за помощ. Елине е подочула за това. Обещах й да й дам каквото поиска за себе си и децата, но тя непрекъснато повтаря, че и да си върви, Сигюр, съпругът й, едва ли щял да преживее зимата и тогава нямало кой да ни попречи да заживеем заедно. Спах в конюшнята с Хафтур и Юлв, а Елине се намърда в леглото ми. Кой знае как са се смели ратаите зад гърба ми.

Кристин мълчеше. След малко Ерлен продължи:

— В деня, когато отпразнуваме нашата сватба, тя ще осъзнае, че каквото и да направи, вече няма власт над мен. Жал ми е обаче за децата. От година не бях ги виждал. Разхубавили са се. Няма да успея да им осигуря добър живот, дори и да бих се оженил за майка им.

От очите на Кристин бликнаха сълзи.

— Не чу ли какво ти казах, Кристин? Говорих с роднините ми. Одобриха желанието ми да се задомя. Съобщих им, че искам теб и никоя друга.

— И какво мислят за мен? — колебливо попита Кристин.

— Не разбираш ли — мрачно продължи Ерлен, — те нямат избор. Реагираха по единствения логичен начин: не могат и не желаят да дойдат с мен при баща ти, преди да развалиш годежа си със Симон Андресьон. Твоето решение да придружиш семейството му на коледното тържество съвсем не улесни положението ни.