Сигрид Унсет - Венецът

Тя се обърна към него и изпълни молбата му. Симон стана от леглото. Кристин се поколеба дали да му признае какво се е случило между нея и Ерлен, но се отказа, когато чу как той се съблича до леглото си, бързайки да си легне.

На следващия ден майката на Симон, Анерд, не се държеше приятелски с Кристин както обикновено. Девойката се досети, че госпожата сигурно е подочула нещо и не е останала доволна от начина, по който годеницата е приела сина й в постелята си.

Следобед Симон каза, че с негов приятел имали намерение да си разменят конете. Попита Кристин дали иска да го придружи и тя се съгласи. Поеха заедно към уреченото място.

Навън времето беше хубаво, а въздухът — свеж. През нощта валя малко, но сега грееше слънце и леко замръзналият сняг хрущеше под стъпките им. Сутрешната прохлада се отразяваше добре на Кристин и когато Симон изведе избрания от него жребец, тя започна оживено да обсъжда качествата на животното. Разбираше от коне, защото преди прекарваше доста време с баща си. А този кон изглеждаше превъзходно — сивкав на цвят, с черна ивица на гърба и изправена грива, добре сложен и енергичен, но доста дребен и слабичък.

— Няма да издържи дълго да го язди мъж в пълно снаряжение — отбеляза Кристин.

— Така е, но на мен не ми трябва за тази цел — отвърна Симон.

Той го изведе на мястото зад двора, пусна го да побяга, после да повърви, поязди го и предложи на Кристин и тя да го изпробва. Позабавиха се доста на бялата поляна.

Накрая Кристин му даде да изяде от шепата й парче хляб. Симон, облегнат с ръка върху гърба на коня, я наблюдаваше и изведнъж рече:

— Кристин, струва ми се, че с майка ми се държите малко остро една към друга.

— Не съм искала да бъде нелюбезна с нея — отвърна Кристин. — Но между нас няма недоизказани неща.

— Според теб и между нас двамата няма недомлъвки. Не възнамерявам да те притискам, Кристин, но това не може да продължава така: все някога трябва да поговорим.

— Никога не съм била особено словоохотлива — поясни Кристин. — И сама го зная. Не го приемай твърде трагично, ако между нас нещата не се получат.

— Много добре знаеш какво е мнението ми по въпроса — отвърна Симон и я погледна.

Кристин се изчерви като домат. Изпита почти физическа болка: нямаше как да обвинява Симон заради опитите му да я ухажва. След малко той продължи:

— Вероятно не можеш да забравиш Арне Юрдшон, така ли е, Кристин?

Тя се вторачи в него. Симон продължи с нежен и доброжелателен глас:

— Не те упреквам — израснали сте заедно като брат и сестра, а и от смъртта му не е изминала и година. Моля те само да бъдеш сигурна, че ти мисля единствено доброто…

Кристин пребледня като платно. Докато вървяха нататък в сумрака, и двамата мълчаха. Стигнаха до края на пътя. В зеленикаво–синия въздух изплува лунният сърп с блестяща звезда в скута си.

Една година, даде си сметка Кристин и безуспешно се помъчи да си припомни кога за последно е мислила за Арне. Изплаши се; навярно се държи като лека, разпътна, блудна жена. Измина едва година, откакто седя край смъртния одър на Арне уверена, че повече няма да изпита радост в живота си. Кристин изстена безгласно от страх пред непостоянството на собственото си сърце. Всичко се оказваше преходно. Ерлен, Ерлен, ами ако той я забрави? Все пак й се струваше по-страшно тя да го забрави.

Господин Андрес заведе цялото си семейство на коледното тържество в кралския двор. Кристин се изуми от великолепието и разкоша. Влязоха и в залата, където крал Хокон и госпожа Исабел, вдовицата на крал Айрик, приемаха гости. Андрес пристъпи напред и поздрави краля, а децата му и Кристин останаха на по-заден план. Тя се сети за думите на Осхил: Ерлен и кралят са близки роднини, защото бабите им по бащина линия са сестри. Кристин се чувстваше като държанка на Ерлен, паднала в плен на чара му. Нямаше никакво право да присъства на това празненство, а още по-малко да идва в компанията на достопочтеното семейство на рицар Андрес.

След малко госпожа Анерд представи трите си дъщери на кралицата. Кристин се чудеше къде ли е Ерлен, но не смееше да вдигне очи от пода. Питаше се дали не е застанал някъде в залата, защото сякаш усещаше погледа му върху себе си. Но тя и без това си въобразяваше, че всички я зяпат, все едно се досещат каква лъжкиня се крие под златистата й разпиляна коса.

Ерлен не се виждаше в залата, където поднасяха храна и напитки на младите. Изнесоха масите, за да могат да танцуват. Тази вечер Кристин се видя принудена да танцува със Симон.