Сигрид Унсет - Венецът

До деня, когато му се закле във вечна вярност, Кристин се опитваше най-добросъвестно да върши само добри дела, но тогава просто изпълняваше волята на другите.

Сега се чувстваше пораснала, вече жена. Не само заради горещите тайни ласки, които получи и даде; не и защото се съобрази с желанията на Ерлен и изостави бащините си препоръки. Брат Едвин й напомни, че върху плещите й вече пада отговорността за живота й и за живота на Ерлен, и тя беше готова да носи това бреме гордо и съвестно. Чувстваше се недостойна да бъде сред монахините, да присъства на богослуженията, да споделя радостта и умиротворението на коледните празници, но се утешаваше, че ще дойде и мигът, когато ще поправи стореното.

На втория ден от новата година Андрес Даре, познат още като Гюдмюнсьон, пристигна съвсем неочаквано в манастира заедно със съпругата си и петте им деца. Искали да отпразнуват края на Коледата с приятели и роднини в града и помолиха абатисата да пусне Кристин, за да им погостува за няколко дни.

— Скъпа дъще — подхвана Андрес Даре, — ще ти се отрази добре да се събереш с нови хора.

Хората от „Дюфрин“ отседнаха в красива къща в имение, недалеч от крепостта на епископа. Къщата беше собственост на племенниците на Андрес. Ратаите спяха в просторна стая на първия етаж, а на втория се помещаваше великолепна спалня с тухлено огнище и три хубави легла. В едното спяха Андрес и съпругата му заедно с най-малкия си син Гюдмюн, още дете; във второто — Кристин и двете дъщери в семейството — Астрид и Сигрид; а в третото — Симон и най-големият брат Юрд Андресьон.

Всички деца на Андрес и жена му бяха хубави. Симон не блестеше особено с външния си вид, но и той не беше грозен. Сега Кристин още по-ясно забеляза, че и двамата родители, и другите деца в семейството се вслушват в думите на Симон и се стараят да изпълняват желанията му. Всички в семейството изпитваха силна обич един към друг, но несъмнено на първо място беше Симон.

Дюфрините живееха в радост и безгрижие, денем ходеха на църква и принасяха пожертвования, а нощем се събираха и пируваха с други хора. Младите се забавляваха и танцуваха. Всички се отнасяха към Кристин сърдечно и като че ли не забелязваха колко е угрижена.

Вечер, когато изгасяха лампата на втория етаж и всички си легнеха, Симон ставаше от кревата си и присядаше на леглото на девойките. Обикновено разговаряше със сестрите си, но в мрака протягаше ръка и я слагаше върху гръдта на Кристин. Тя потръпваше от погнуса.

Сетивата й за интимното общуване вече се бяха изострили и тя се досещаше, че Симон е твърде горд и стеснителен, за да й каже някои неща, защото усещаше нежеланието й да отвърне на ласките му. В нея се надигаше странно озлобление. Сякаш той се опитва да се покаже като по-достоен мъж от онзи, който вече я бе обладал, макар и да не знаеше за неговото съществуване.

Но една вечер отидоха на танцова забава в друго имение и двете сестри на Симон останаха да пренощуват там. Родителите си легнаха, а Симон се настани върху кожите при годеницата си.

Тя придърпа завивката до брадичката си и скръсти ръце на гърдите си. След малко Симон посегна към пазвата й. Тя усети допира на коприна до кожата си и разбра, че Симон е легнал при нея облечен.

— И на светло си срамежлива, и на тъмно, Кристин — опита се да се пошегува Симон. — Поне ми подай да подържа ръката ти — помоли той и девойката докосна ръката му едва-едва с върха на пръстите си.

— Не ти ли се иска да си поговорим, след като ни се е удала възможност да полежим насаме? — попита той.

Първоначално Кристин реши да му признае какво е сторила и кимна в знак на съгласие, но после не успя да пророни дума.

— Може ли да се мушна под завивката — настоя той. — В стаята е голям студ.

Симон се пъхна под кожата и вълнената завивка, постлана над нея. Отпусна ръка над главата на Кристин, но без да я докосва. Полежаха така известно време.

— Хич няма да ми е лесно да те завоювам — засмя се обезсърчено Симон. — Обещавам ти да не те притеснявам. Само ще те целуна, щом другото ти е неприятно. Но не може ли поне да си поговорим?

Кристин навлажни устни с върха на езика си, но продължи да мълчи.

— Защо трепериш така? — учуди се Симон. — Да не би да съм сбъркал някъде, Кристин?

Тя не искаше да го лъже и само поклати отрицателно глава.

Симон полежа още малко при нея. Помъчи се да завърже разговор, но накрая се засмя и прошепна:

— Явно тази вечер ще трябва да се задоволя с мисълта, че нямаш нищо против мен, и да се зарадвам. Ама си голям инат. Поне ми дай да те целуна и ще те оставя намира…