Сигрид Унсет - Венецът

Отдавна никой не бе разговарял така с Кристин, затова когато абатисата й разреши да се оттегли, тя се поклони и целуна ръката й почтително и горещо. В очите й избиха сълзи. Абатисата си помисли, че Кристин скърби заради чутото, и все пак й разреши при случай да посети брат Едвин.

След няколко дни й известиха, че хора от манастира ще ходят до кралското имение по работа, и й предложиха да я придружат до обителта на братята минорити.

Брат Едвин беше в килията си. Кристин се зарадва искрено на срещата им, макар и да си мислеше, че единствено Ерлен би могъл да я извади от унинието й. Старецът галеше ръката й, докато разговаряха. Благодари й за посещението. Не бил стъпвал в родния й край, откакто последно си видели с нея в „Йорун“, но питал за нея и й пожела щастие и късмет в брачния живот. Кристин го помоли да отидат заедно в църквата.

Излязоха от манастира, заобиколиха го и влязоха през главния портал, защото брат Едвин не смееше да преведе Кристин през двора. Изглеждаше много боязлив и несигурен, сякаш се страхуваше да не ядоса някого. Колко е остарял, помисли си Кристин.

След като принесе пожертвованието си пред олтара в присъствието на един йеромонах, Кристин помоли брат Едвин да я изповяда. Той се ужаси. Не смеел да го стори, защото имал строга забрана да изслушва изповеди.

— Сигурно си чувала за какво става дума — предположи той. — Не смятах за редно да откажа на онези клетници да се докоснат до даровете, с които Бог ме бе възнаградил, без да съм ги заслужил. Трябваше обаче да ги посъветвам да търсят опрощение и покаяние където е редно. Но ти, Кристин, си длъжна да се изповядаш във вашия манастир.

— Има нещо, което не мога да изрека пред всекиго — призна тя.

— Нали не си въобразяваш, че ако като в поверителния акт на изповедта ми кажеш онова, което не смееш да изречеш пред духовния си баща, то вече няма да бъде прегрешение? — строго попита брат Едвин.

— Ако не можеш да ме изповядаш, поне ме изслушай и ми дай съвет как да се справя с онова, което ми тежи на сърцето, братко Едвин.

Монахът се огледа. В момента в църквата нямаше никой. Брат Едвин седна на един сандък в ъгъла и рече:

— Не забравяй, че не мога да ти дам опрощение, но ще ти дам напътствията си и ще запазя разговора ни в тайна.

Кристин се изправи пред него и промълви:

— Не мога да се омъжа за Симон Андресьон.

— По този въпрос едва ли ще ти дам съвет, по-различен от този на всеки игумен. Непокорните чеда не са драги Богу, а и баща ти се е погрижил за твоето добруване, както впрочем знаеш.

— Вероятно ще промениш мнението си, след като ме изслушаш — отвърна Кристин. — Симон е твърде добър, за да гризе голата клонка, чийто цвят вече е откъснат от другиго.

Тя погледна монаха право в очите, но когато забеляза как сухото му, сбръчкано старческо лице се изопна и помръкна от скръб и ужас, сякаш и в самата нея нещо се пречупи. Сълзите рукнаха по бузите й, а тя падна ничком в нозете на монаха. Брат Едвин побърза да я спре:

— Не, недей, седни на сандъка до мен. Не мога да те изповядам…

Той се отдръпна да й направи място.

Тя продължи да плаче, а той галеше ръката й и нареждаше:

— Помниш ли, Кристин, къде се запознахме с теб? По стълбите на църквата в Хамар? Веднъж, докато бях чужбина, ми разказаха една притча за монах, който не можел да повярва, че Господ обича всички живи твари, дори низшите и грешните. При него слязъл ангел и докоснал сетивата му, та монахът да види камък на дъното на морето, а под камъка — сляпо, бяло, голо животно. Гледал го, докато му станало мило, защото било толкова малко и уязвимо. Когато те видях, седнала на стълбите, толкова малка и уязвима, си помислих: Бог обича хора като теб — красиви и крехки, но и нуждаещи от закрила и подкрепа. Стори ми се, че цялата църква заедно с теб лежи в дланта на Всевишния.

Кристин прошепна:

— Заклехме се във вечна вярност един на друг. Чувала съм, че такъв обет ни свързва пред Бога със силата на родителска благословия.

Монахът обаче отвърна покрусен:

— Кристин, който ти го е казал, явно не познава достатъчно добре канона. Няма как да се вречеш във вярност на този мъж, без да прегрешиш спрямо родителите си. Бог им е дал властта да решават вместо теб, преди да срещнеш този човек. Нима за роднините на този мъж това също не е повод за скръб и срам при условие, че техният син и близък е съблазнил дъщерята на справедлив и почтен стопанин, прочул се със силата на меча си? Освен това си сгодена за другиго. От една страна, не смяташ, че си извършила непростим грях, но, от друга, не смееш да го изповядаш пред духовния си баща. А ако наистина сте като женени с този мъж, защо не си се забрадила, а се разхождаш с пуснати коси сред девойките, с които вече нямаш нищо общо? 29 29 През Средновековието омъжените жени в Норвегия прибирали косите си под забрадки, а момите ходели гологлави, със свободно пуснати коси. — Бел.прев. Мислите ти вече бродят в по-различна посока от техните.