Сигрид Унсет - Венецът

Изведнъж прозря в какво положение е изпаднала и то с цялата му вледеняваща яснота: детето не е плод на въображението й, а необратима действителност. Съвсем скоро ще се наложи да отговаря за постъпките си. От ужас сърцето и спря да бие.

Опасенията й обаче се оказаха неоснователни: май не беше бременна. Сама не разбираше защо откритието не я зарадва. Досега като че ли плака под топла завивка, а изведнъж стана и се озова на студа. Изминаха още два месеца. Кристин вече беше сигурна, че нещастието й се бе разминало. Почувства се още по-несретна, мръзнеща от студ, празна. В сърцето й покълна леко озлобление към Ерлен. Наближаваше Бъдни вечер, а от него — ни вест, ни кост. Нямаше представа къде се намира той сега.

Струваше й се, че няма да издържи целия този страх и цялата тази неизвестност. Като че ли връзката между тях се скъса и Кристин се изплаши не на шега. Ами ако се случи нещо и не го види никога повече? Оказа се разделена от всичко, с което бе свързана досега. Не допускаше, че Ерлен ще предаде доверието й, а се боеше от други неволи. Направо недоумяваше как ще понесе това безконечно очакване и нестихваща болка.

Понякога се сещаше за родителите и сестрите си. Милееше за тях като за нещо отдавна изгубено.

Докато се молеше в църквата и дори докато се заминаваше с друго, тя изпитваше неистов копнеж да стане част от обществото, отдадено на Бога. Вярата винаги бе присъствала в живота й, но сега Кристин се чувстваше отчуждена от нея заради неизповядания си грях.

Опитваше се да си внуши, че разлъката с родния дом, рода и християнството е само временна. Ерлен ще й помогне да намери отново пътя към тях. Когато баща й даде благословията си за любовта им, Кристин ще възобнови крепката си връзка с него. А след като с Ерлен се оженят, ще изповядат греха си и ще го изкупят.

Кристин започна да търси доказателства, че и другите хора не са безгрешни. Вече слушаше внимателно прошепнатите в манастира сплетни и забелязваше разни дребни провинения на сестрите в манастира, уличаващи ги в недостатъчна святост, в интерес към светски занимания. Разбира се, тези провинения не бяха сериозни: под опеката на абатисата Груа обителта Нонесетер представляваше образец за отдадена на Бога общност. Монахините изпълняваха старателно всички задължения и проявяваха грижа и отзивчивост към бедните и болните. Канонът не се спазваше чак толкова стриктно, що се отнася до забраните сестрите да приемат роднини и приятели в стаята за посетители. Монахините имаха право и да гостуват на свои близки в селото при определени поводи, но по време на управлението на Високопреподобната Груа нито една сестра не бе опозорила обителта с поведението си.

Кристин вече надаваше ухо за шушукането между стените на манастира: дребнави ежби, прояви на завист и суета. Сестрите отказваха да вършат друга тежка работа, освен да гледат болни хора. Всички се смятаха за образовани и твърде изискани. Всяка претендираше, че се труди повече от останалите, а които не притежаваха творчески заложби, се нагърбваха с най-неблагодарните задължения.

Високопреподобната Груа се отличаваше с ерудицията и интелигентността си. Тя бдеше зорко над благопристойното поведение и старание на своите духовни чада, ала не се грижеше за душевното им здраве. Винаги се държеше мило и дружелюбно към Кристин. Очевидно я предпочиташе пред останалите девойки, но причината беше проста: Кристин, ученолюбива и прилежна във всяко ръкоделие, полагаше старание и не говореше излишно. Абатисата не очакваше сестрите да й отговарят, когато им зададе въпрос. Затова пък обичаше да разговаря с мъже. В приемната й влизаха и излизаха селяни и уредници от манастира, проповедници — пратеници на епископа, с които се намираше в правен спор. Беше постоянно заета с грижите за владенията на манастира и се грижеше за счетоводството. Набавяше църковни одежди; изпращеше книги за препис, както и получаваше такива. И най-злонамерените не биха могли да открият нещо непристойно в поведението на достопочтената Груа. Тя просто обичаше да разговаря на теми, непонятни за повечето жени.

Приорът живееше в самостоятелна къща на север от църквата и правомощията му върху собствеността на манастира се свеждаха до съхранението на стилата и пръчката за наказание на абатисата. Сестра Потенсия се грижеше за обстановката в самата обител и съсредоточаваше усилията си върху стриктното спазване на обичаите, които бе усвоила в изискания немския манастир по време на послушничеството си. Светското й име беше Сигрид Рагнвалсдатер. Смени го, когато прие монашеството, защото в чужбина това е обичайно. Нейна беше идеята младите девойки, дошли в Нонесетер само за известно време, да носят одежди на млади монахини.