Сигрид Унсет - Венецът

Сестра Сесилия Бордшдатер се отличаваше от останалите. Винаги мълчалива, тя вървеше със сведен поглед и отговаряше кротко и покорно. Слугуваше на всички, захващаше се с най-грубата работа, спазваше най-строго постите и дори измолваше от абатисата да пости повече от необходимото. Часове наред се молеше, коленичила пред олтара след вечерня, или слизаше в църквата преди утреня.

Една вечер, след като цял ден пра дрехи заедно с две сестри — мирянки до плета, сестра Сесилия избухна в неистов плач, докато се хранеха на трапезата. Хвърли се на каменния под, започна да пълзи между сестрите и да се удря в гърдите. С пламнали бузи и цялата обляна в сълзи, тя ги молеше за прошка. Описа се като най-голямата грешница в обителта. Душата й била закоравяла от високомерие; не послушание и благодарност заради раждането на Нашия Спасител я предпазили от светските изкушения, а именно високомерието й. Избягала тук не защото обичала човек, а защото обичала собствената си горделивост. От горделивост слугувала на сестрите си, а от чашата си пиела не вода, а тщеславие. Докато сестрите й си мажели хляба с масло и пиели бира, тя изяждала комат сух хляб, обилно полят със самодоволство.

От всичките й приказки Кристин разбра единствено, че дори и сестра Сесилия не е съвсем благочестива. Монахинята оприличи суровото си целомъдрие на лоена свещ, забравена на тавана, която се омърсява от сажди и паяжини.

Абатисата се приближи до задавената от ридания млада жена и като взе под внимание обзелия я пристъп, строго й нареди да се пренесе от спалното помещение на сестрите в нейното легло и да остане там, докато треската й премине.

— А после, сестра Сесилия, в продължение на осем дни ще изпълнявате моите задължения, а ние ще се допитваме до вас по всички духовни въпроси и ще ви засвидетелстваме най-голяма почит заради богоугодния ви живот, та да се наситите на хвалебствията на грешниците. После ще отсъдите дали те си заслужават усилията и ще решите дали искате да живеете според правилата на манастира, или предпочитате да се занимавате с неща, които никой не изисква от вас. Ще прецените защо вършите всички тези добрини: заради желанието да ви се възхищаваме или от любов към Бога, от потребност да получите Неговото снизхождение.

Така и стана. Сестра Сесилия остана в стаята на Високопреподобната четиринайсет дена. Мъчеше я силна треска, а абатисата лично пое грижите за здравето й. Когато сестра Сесилия се вдигна от постелята, осем дена седя плътно до абатисата на трапезата и в църквата, а всички й слугуваха. Тя плачеше през цялото време, все едно я налагаха. После омекна и се ободри. Продължи да живее постарому, но се изчервяваше като девица всеки път, когато някой я погледнеше, докато тя премита пода или стои сама в църквата.

Случката със сестра Сесилия пробуди у Кристин желанието да се сближи и помири с всичко, от което се бе отдалечила. Сети се за брат Едвин. Един ден събра смелост и помоли абатисата за разрешение да отиде при босоногите братя и да посети свой приятел.

Кристин долови раздразнението на Високопреподобната Груа. Между миноритите и останалите манастири в епархията нямаше място за топли чувства. Името на монаха, при когото отиваше Кристин, никак не умилостиви абатисата, тъкмо напротив. Тя описа брат Едвин като разколебан божи служител. Постоянно кръстосвал страната и искал да ходи в чужди епархии. Мнозина го смятали за светец, но той изглежда не разбирал, че първият закон на францисканците изисква послушание към по-високопоставените. Изповядвал осъдени на изгнание и отлъчени от обществото, кръщавал децата им и ги опявал, без да иска разрешение. Прегрешенията му не се дължали на неразумност, а на непокорство. Понесъл търпеливо наложените му наказания. Отнесли се снизходително към него, защото се славел като изкусен занаятчия, но дори и дарбата му предизвиквала разправии. Иконописецът на епископа в Бьоргвин 28 28 Бьоргвин — старото име на норвежкия град Берген. — Бел.прев. не можел да допусне брат Едвин да изографисва църкви в тамошната епархия.

Кристин се одързости да попита откъде е брат Едвин, защото името му не й звучало като норвежко. Високопреподобната Груа реши да й обясни. Брат Едвин бил роден в Осло, но баща му, англичанин на име Ричард Плейтместър, се оженил за селянка от „Скугхайм“. Двамата съпрузи се установили в града. Днес двама от братята на Едвин работели като производители на оръжие в Осло. За разлика от тях, монахът цял живот се лутал насам-натам. От дете имал желание да постъпи в манастир. Веднага щом навършил необходимите години, приел монашеството на Ховедоя, при монасите — цистерианци. Те го изпратили в обител във Франция, за да получи нужното възпитание. Брат Едвин имал добри заложби и благодарение на тях успял да напусне цистерцианския орден и да постъпи в ордена на миноритите. А когато членовете на този орден решили без съгласието на епископа да построят със собствените си ръце църква на поляните, брат Едвин се показал като един от най-ревностните и неотстъпчиви радетели на идеята. Едва не пребил до смърт с чук пратеник на епископа, който пристигнал там със задачата да сложи край на строителните работи.