Сигрид Унсет - Венецът

— Свещеникът не се е объркал — инатливо рече Кристин. — Заклел си се нахалост.

Симон помълча, после попита:

— Знаеш ли коя е Брюнхил Флюга, Кристин?

Тя поклати отрицателно глава.

— Мюнан Бордшон я настани в къща в града, когато се ожени. Тя продава вино под тезгяха, такива неща…

— Да не би и ти да я познаваш? — подигравателно попита Кристин.

— Никога не съм минавал за монах или светец, но не съм обезчестявал девици или омъжени жени — пламна Симон. — Нима не разбираш, че почтен мъж не би те извел от обителта в компанията на такава пропаднала жена?

— Ерлен не ме е мамил — разгневи се Кристин и се изчерви. — Нищо не ми е обещавал. Пожелах го, без да се е опитвал да ме съблазни. Плени ме още от първия път, когато го зърнах.

Симон бе извадил камата си и я подхвърляше от едната в другата си ръка.

— Колко е странно да чуеш такива думи от устата на годеницата си. Чака ни светло бъдеще, няма що, Кристин.

Тя си пое дълбоко въздух:

— Не те очаква нищо добро със съпруга като мен, Симон.

— Така изглежда — съгласи се Симон Андресьон.

— Надявам се единствено да ме подкрепиш, та господин Андрес и баща ми да развалят уговорката за сватбата ни — смутено и боязливо промълви Кристин.

— Наистина ли ще го направиш? — Симон помълча малко. — Един Господ знае дали осъзнаваш какво говориш.

— Напълно — увери го тя. — Наясно съм и какво гласи законът: ако някой се опита да принуди девойка да встъпи в брак против волята й, тя има право да свика тинга.

— Този закон май е само за епископа — усмихна се студено Симон. — На мен не ми се е налагало да разучавам какво постановява законът за такива случаи. Не си въобразявай, че ще се стигне дотам. Няма да настоявам да си удържиш на думата, щом това е против волята ти. Но, Кристин, сватбата ни е уговорена от цели две години, а ти изразяваш несъгласието си чак сега, когато семействата ни се подготвят за сватбеното тържество. Замисляла ли си се какво ще стане, ако сега се изправиш пред всички и обявиш, че искаш да развалиш годежа?

— И ти вече не ме искаш за съпруга.

— Напротив, пак си помисли дали не те искам…

— С Ерлен Никулаусьон се заклехме в християнската си вяра, че ако нещо ни попречи да свием гнездо, никой от нас няма да се задоми — разтреперана призна Кристин.

Симон помълча, този път по-дълго.

— В такъв случай не разбирам защо твърдиш, че не те е примамил и не ти е обещал нищо. Та той те е изкушил да забравиш за съветите на всичките ти роднини — с мъка в гласа рече най-после той. — Какъв съпруг ще бъде той според теб, щом дори е прелъстил омъжена жена? А сега иска да ми отнеме годеницата?

Кристин едва преглътна сълзите си и прошепна задавено:

— Казваш го, за да ме нараниш.

— Наистина ли смяташ, че бих те уязвил нарочно? — тихо попита Симон.

— Нямаше да стане така, но и теб не са те питали за коя искаш да се ожениш, Симон — промърмори Кристин. — Бащите ни сами решиха въпроса. Щеше да е различно, ако ти ме беше избрал.

Симон заби в пейката камата и тя остана да стърчи. След малко я извади и се опита да я затъкне в ножницата си, но камата не потъна в калъфа, защото върхът й се бе огънал. Той отново започна да я прехвърля от ръка в ръка.

— Отлично знаеш, че не е вярно, затова не ме изкарвай… Наясно си за какво исках да си поговорим, и то неведнъж — гласът му трепереше, но той продължи: — Ти обаче ме посрещаше с неизменната си студенина, а аз държа на мъжкото си достойнство и нямаше как да ти го кажа, дори някой да се бе опитал да го изтръгне от мен с нажежени клещи… Първо си помислих, че се държиш така заради онова момче, което загина. Реших да те оставя на спокойствие, нали ти не ме познаваше. Струваше ми се много грубо да повдигна въпроса толкова скоро след смъртта му. Явно обаче не ти е било нужно много време да го прежалиш. Ех, ех, ех…

— Ясно — отвърна Кристин. — Разбирам, Симон. Не мога да очаквам от теб да ми бъдеш приятел.

— Приятел! — възкликна Симон и се изсмя. — За какво ти е притрябвало моето приятелство?

Кристин пламна.

— Ти си вече голям мъж и сам решаващ за коя и кога да се ожениш.

Симон я прониза с поглед и пак се изсмя:

— Разбрах. Искаш аз… аз да поема вината за развалянето на годежа? Ако наистина си категорична в решението си и държиш да наложиш волята си, ще го направя — тихо довърши той. — Ще поема вината пред моите и твоите роднини с изключение на едно. Искам да признаеш истината на баща си. Ако предпочиташ, аз ще му съобщя новината и ще се постарая да смекча вината ти, но настоявам Лавранс Бьоргюлфсьон да научи, че не съм нарушил дадената дума.