Сигрид Унсет - Венецът

Монахините щяха да тръгнат за манастира след деветия богослужебен час и Кристин обеща на Ерлен да се срещнат до каменната ограда, където прекараха нощта, веднага щом намери сгоден случай.

Завари го легнал по корем на тревата с глава, заровена в шепите му. Щом я видя, той скочи на крака и протегна ръце към нея.

Кристин ги пое и постояха така, преплели пръсти, Кристин подхвана:

— Защо ми разказахте вчера историята на Бьорн и Осхил?

— По очите ти разбирам, че си узнала — отвърна Ерлен и бързо пусна ръцете й. — За какъв ме мислиш сега, Кристин? Тогава бях на осемнайсет години — припряно заобяснява той. — Тогава кралят, мой роднина, ме изпрати на мисия в крепостта на Варгьой — Вълчия остров — и прекарахме зимата в областта Стайген. Тя беше омъжена за местния лагман, Сигюр Саксюлвсьон. Съжалих я, защото той беше стар и невероятно противен. Сам не зная какво ме прихвана. Е, харесвах я, разбира се. Предложих на Сигюр да ми наложи каквито иска глоби, защото исках да му се реванширам. Все пак в много отношения е смел мъж. Той обаче настоя да уредим всичко по законовия ред и ме осъди пред тинга на жигосване заради прелюбодейство с жената на моя домакин. Случилото се стигна до ушите на баща ми, а после и до крал Хокон и той ме прогони от двора си. Ако искаш да узнаеш всичко, с Елине ме свързват само децата, а те не са й първата грижа. Живеят в Йостердалене, в стопанство, което беше мое, но го дадох на сина си, Орм. Елине не желае да живее при тях. Сигурно се надява Сигюр да предаде скоро богу дух. Не зная какво всъщност иска. Сигюр я прие отново, но според нея тя само му слугувала като робиня. Елине настоя да се срещнем в Нидарус. А аз не се чувствах особено добре при баща ми в „Хюсабю“. Продадох всичко, което успях, и избягах с нея в областта Халанд — тамошният владетел граф Якоб ми оказа подкрепа в онзи труден момент. Какво друго можех да сторя — та тя носеше детето ми в утробата си. Тогава се заблуждавах, че няма да съм първият, измъкнал се безнаказано от подобна история, но крал Хокон беше най-строг към приближените си. С Елине живяхме разделени около година, но баща ми почина и се събрахме отново. Струпаха ми се доста неприятности. Селяните ми отказаха да плащат данък или да разговарят с наместниците ми, защото съм бил отлъчен. Отново постъпих необмислено и ме осъдиха за грабеж, а нямах пари да плащам дори на слугите си. Кристин, тогава бях твърде млад и не знаех как да се справя с налегналите ме неволи, а всичките ми роднини, с изключение на Мюнан ме изоставиха. Той обаче не смееше да ми помага заради жена си. Е, сега вече ти признах: пропилях имотите си и изложих на опасност честното си име. За теб май е по-добре да бъдеш със Симон Андресьон.

Кристин обгърна врата му с ръце.

— Ако си съгласен, ще се придържаме към клетвата ни от снощи, Ерлен.

Ерлен я притегли към себе си, целуна я и промълви:

— Животът ми ще се промени, бъди сигурна. Единствена ти в целия свят имаш власт над мен. О, само да знаеш колко много мислих снощи, докато спеше в обятията ми, красавице моя. И сам дяволът не би могъл да ме подтикне да те разтревожа или оскърбя, скъпоценност моя.

Когато живееше в „Скуг“, Лавранс Бьоргюлфсьон плати на църквата в Гердарюд, за да отслужват панихиди за душите на починалите му родители. Годишнината от смъртта на баща му, Бьоргюлф Шетилсьон, се падаше на тринайсети август и Лавранс помоли брат си Осмюн да заведе Кристин на помена, за да присъства и тя.

Кристин дочака уречения ден с тревога в сърцето. Опасяваше се да не би нещо да осуети намеренията на чичо й и той да не изпълни обещанието си, защото неведнъж бе показвал, че не държи особено на Кристин. Все пак Осмюн пристигна в манастира в деня преди панихидата и взе племенницата си. От обителта наредиха на Кристин да облече светски дрехи, но да са тъмни и семпли. Плъзна слух, че девойките от манастира си позволявали да обикалят извън стените на Нонесетер. Затова епископът разпореди младите жени, които не се готвят да поемат по иноческия път, да не носят монашески одежди, когато гостуват на роднините си, за да не ги бъркат с послушниците или обреклите се на бога монахини.

Душата на Кристин ликуваше, докато пътуваше с чичо си по селския път. Осмюн също се радваше на компанията й, защото установи, че Кристин умее да общува. Иначе той се чувстваше угнетен от грижи. Обясни й, че по всяка вероятност тази есен ще съберат войска за поход към Швеция, защото кралят бил твърдо решен да отмъсти за престъплението, извършено срещу съпруга на племенницата му 26 26 Племенницата на норвежкия крал Хокон Магнюсьон (1270–1319) Ингебьорг Айриксдатер се омъжила за шведския херцог Валдемар. В резултат на междуособици и борби за престола Валдемар бил окован и хвърлен в тъмница от брат си, шведския крал Биргер. — Бел.прев. . Кристин знаеше за убийството на шведските херцози и го смяташе за ужасяващо злодеяние, но кралските междуособици не представляваха интерес за нея. У дома, в долината, хората не отделяха много време на подобни събития, макар че и Лавранс участва в похода срещу херцог Айрик 27 27 Херцог Айрик е брат на крал Хокон Магнюсьон. — Бел.прев. до крепостта „Рагнхилдархолм“ край град Конунгахела. Осмюн подробно описа какъв напредък са постигнали кралят и братята му в отношенията си. Кристин не разбираше от тези неща, но слушаше внимателно разказа му за уговарянето и развалянето на годежите на кралските дъщери. Утешаваше се с мисълта, че не навсякъде обсъденият годеж има тежестта на женитба, както в родния й край. Събра смелост и разказа на чичо си, че се е запознала с Ерлен от „Хюсабю“. Осмюн се изказа ласкаво за него: проявил неблагоразумие, но вината била най-вече на баща му и на краля. Отнесли се твърде строго с него, сякаш станал съучастник на дявола само защото го споходил лош късмет. Кралят бил твърде благочестив, а Никулаус се разгневил, задето Ерлен пропилял много имоти. Затова го заклеймили като прелюбодеец, който ще гори в ада.