Сигрид Унсет - Венецът

Кристин получи сърцебиене. В родния й дом възрастните винаги внимаваха децата да не чуват непристойни приказки, но някои подобни случки все пак стигаха до ушите й, например, че мъж съжителствал с омъжена жена, без да са минали под венчило. Наричаше се прелюбодеяние, един от най-тежките грехове. В такива случаи се свиква съвет за съдбата на мъжа, отлъчват го или го прогонват надалеч, като го лишават от правото на закрила от закона. Според Лавранс никоя стопанка не била длъжна да остане при мъжа си, ако той има връзка с друга омъжена жена. Копелетата цял живот страдат заради греха на родителите си, дори и ако в последствие им разрешат да се венчаят. Мъж може да остави наследството и името си на дете, родено му от уличница или просякиня, но не и на копеле, пък било то и родено от рицарска жена. Кристин се сети каква неприязън изпитваше към Бьорн, към бледото му лице и тлъстото му отпуснато тяло. Недоумяваше как е възможно Осхил да се държи толкова мило и кротко с мъжа, който я е подмамил да съгреши; как такава прекрасна жена му е позволила да я направи на глупачка. Та той дори не се отнасяше с нея, както заслужава. Сам-самичка се трепеше из двора, а Бьорн по цял ден пиеше бира. И въпреки това Осхил винаги му говореше с нежност и мекота в гласа. Кристин се запита дали баща й е забелязал тази несправедливост, когато Бьорн им гостува в „Йорун“. Впрочем я озадачи начинът, по който Ерлен говори за най-близките си роднини. Вероятно предполагаше, че Кристин вече е чувала за това.

— Ще ми бъде приятно някой ден, когато поема на север, да погостувам на леля Осхил. Бьорн още ли е такъв красавец?

— Не — отвърна Кристин. — Прилича на престояло сено.

— Е, никак не му е лесно на човека — със същата горчива усмивка отбеляза Ерлен. — В живота си не съм срещал по-красив мъж от него. Изминаха двайсет години, откакто не съм го виждал, а тогава бях малък, но въпреки това мисля, че няма равен по хубост.

Не след дълго пристигнаха в болницата, която представляваше сбор от редица внушителни каменни и дървени сгради: лечебница, дом за милостиня, странноприемница за богомолци, параклис и дом на свещениците. На двора цареше пълна суматоха, защото приготвяха храна за селяните. В днешния ден бедните и болните членове на сдружението също щяха да получат най-отбрани ястия.

Сградата на сдружението се намираше отвъд градините на странноприемницата и хората минаваха през прочутата градина с билки на достопочтената абатиса. Тя подтикна градинарите да започнат да отглеждат растения, неизвестни дотогава в Норвегия, а и всички насаждения на разпространени цветя, подправки и лековити треви вирееха по-добре в нейните градини. Абатисата се славеше като изкусна билкарка и дори беше превела на норвежки книги на Салернската медицинска школа за лековитите растения. Откакто разбра, че и Кристин е посветена в изкуството на билкарството и проявява любознателност, Високопреподобната Груа се държеше още по-дружелюбно с нея.

Кристин обясни на Ерлен какви треви растат от двете страни на пътя. Под лъчите на обедното слънце се носеше парливо ухание на копър и целина, на лук и рози, на амбра и жълт шибой. Зад напечените от жаркото слънце поля, където вирееха билки, тъмнееха изкусително овощни градини, заградени с плет. Там блестяха алени череши, а под зелените корони на дърветата примамваше прохладна сянка. Ябълковите дръвчета навеждаха клони, натежали от плод.

Плет от роза рубигиноза обграждаше градината. Тук-там още се виждаха цветове, но по нищо не се различаваха от шипки. Нажежените листа обаче ухаеха на вино и ябълки. Хората си късаха клонки и се кичеха с тях. Кристин също си затъкна няколко цветчета зад ушите и задържа една роза в ръката си. Ерлен я взе мълчаливо. Поноси я малко, после я закрепи на бутониерата си със смутен и объркан вид. Действията му бяха доста непохватни и по невнимание той си избоде пръстите до кръв.

На втория етаж на къщата на сдружението по протежение на дългите стени бяха сложени няколко широки маси: една за мъжете и една за жените. Насред стаята имаше две маси за деца и младежи.

На масата на жените абатисата седеше на почетното място, а монахините и по-знатните стопанки — на пейката до стената. Неомъжените жени се настаниха на външната пейка, като за девойките от манастира бяха отредени по-личните места. Кристин усещаше погледа на Ерлен, но не посмя дори веднъж да си извърне леко главата. Осмели се да хвърли бърз поглед към масата на мъжете едва когато свещеникът започна да чете имената на починалите братя и сестри от сдружението. Зърна го за секунда, застанал до стената зад запалена свещ на масата. И той я гледаше.