Сигрид Унсет - Венецът

Той се метна на седлото и й помогна да се качи зад него. У дома Кристин често се возеше при баща си, дори и след като порасна. Но въпреки това се почувства малко смутена и неспокойна, когато се хвана за рамото на Ерлен. С другата ръка се подпря на гърба на коня. Бавно заслизаха към моста.

Не след дълго Кристин реши да подхване разговор, за да наруши мълчанието:

— За мен беше неочаквано да ви срещна днес, господине.

— Така ли? — учуди се Ерлен и се обърна назад. — Нима Ингебьорг Филипусдатер не ви е предала поздравите ми?

— Нито не ми е казвала за поздравите ви — отвърна Кристин. — Не е споменавала името ви от онзи път, когато ни се притекохте на помощ — хитро додаде тя, защото Ингебьорг заслужаваше Ерлен да разбере за лицемерието й.

Ерлен не погледна назад, но Кристин долови усмивката му, когато я попита:

— А онази дребничка монахиня, забравих името й, тя предаде ли ви поздравите ми? На нея й дадох и възнаграждение за добрината.

Страните на Кристин поаленяха; тя се засмя:

— Е, поне това дължа на Хелга: заслужи си възнаграждението.

Ерлен си наклони леко главата и тилът му се допря до ръката й. Кристин побърза да отмести ръката си по-нагоре на рамото му. Обзе я леко безпокойство: май си бе позволила прекалена дързост, излизаше от границите на благоприличието, като дойде на литургията заради уречената си среща с мъж.

Ерлен я попита:

— Искате ли да танцувате с мен тази вечер, Кристин?

— Не зная — отвърна девойката.

— Сигурно ви се струва непристойно? — предположи той и след като не получи отговор, продължи: — Вероятно имате право. Но може би един танц няма да ви навреди? От осем години не съм бил на забава.

— Защо? Женен ли сте?

Кристин се досети, че ако Ерлен е семеен, нямаше да си урежда среща с нея. Подобно поведение би било недостойно. Помъчи се да зададе по-смислен въпрос:

— Да не би да сте изгубили годеницата или съпругата си?

Ерлен се обърна рязко и я изгледа изненадан:

— Аз? Осхил не ви ли е… Защо се изчервихте така, когато споменах кой съм онази вечер?

Кристин отново пламна, но не отговори. Ерлен настоя:

— Бих искал да узная какво знаете за мен от леля ми.

— Почти нищо — припряно рече Кристин. — Само ви е хвалила. Разказвала ми е колко сте красив и от какво знатно коляно произлизате. Веднъж ми каза, че моят род не може да се сравнява с вашия.

— Нима продължава с тези приказки въпреки несгодите си — засмя се горчиво Ерлен. — Е, щом се утешава с тази мисъл… Не е ли споменавала друго за мен?

— Че какво друго? — учуди се Кристин и сърцето й се сви незнайно защо.

— Би могла например да ви спомене, че бях отлъчен от църквата и ме принудиха да платя скъпо, за да постигна отново разбирателство и мир — тихо промълви Ерлен и сведе поглед.

Кристин посрещна думите му с дълго мълчание, а после бавно заключи:

— Не всеки е ковач на собственото си щастие, както казват. Не съм видяла много от света, но никога не бих повярвала, че сте извършили нещо непочтено, Ерлен.

— Бог да ви възнагради за думите ви, Кристин — Ерлен се наведе и целуна китката й толкова страстно, че конят подскочи. Когато животното се успокои, Ерлен помоли настойчиво: — Елате да танцувате с мен, Кристин. После ще ви разкажа всичко за живота си, но нека прекараме тази вечер във веселие.

Кристин се съгласи. Известно време яздиха, без да разговарят.

После Ерлен се поинтересува от Осхил и Кристин му разказа каквото знае, като не спираше да я хвали.

— Значи не всички врати са затворени за Бьорн и Осхил? — поколеба се Ерлен.

Кристин обясни, че мнозина ги харесват. Баща й например смятал повечето одумвания и слухове за клевети.

— Какво мислите за моя роднина Мюнан Бордшон? — засмя се Ерлен.

— Не го огледах — отвърна Кристин, — но не ми се стори нищо особено.

— А знаете ли, че той е син на Осхил?

— Така ли? — слиса се Кристин.

— Да, децата й наследиха от нея всичко друго, освен красотата й.

— Дори не зная името на първия й съпруг — подхвърли Кристин.

— Двете със сестра й се задомили с двама братя, Борд и Никулаус Мюнансьон. Баща ми е по-възрастен, а майка ми била втората му съпруга. От предишната нямал деца. Женихът на Осхил, Борд, също не бил в първа младост и никак не се спогаждали. Тогава бях малък и се мъчеха да скрият от мен какво става. Така или иначе тя избяга от страната с Бьорн и се омъжи за него без одобрението на роднините си. Борд вече беше починал. Хората искаха да разтрогнат брака им, говореше се, че Бьорн се намърдал в леглото на Осхил преди смъртта на мъжа й и дори скроили заговор да го премахнат. Не успяха обаче да им сторят нищо. Двамата минаха под венчило, но платиха висока цена — разделиха се с всичките си имоти. Бьорн уби и братовчеда на Осхил, който е и братовчед на сестра й, тоест на майка ми.