Сигрид Унсет - Венецът

Внимателно я поведе към тревата под храстите. Седнаха и се облегнаха на каменната стена. Кристин мълчеше, но понеже той явно се сдържаше да не я погали, тя протегна ръка и докосна лицето му.

След известно време Ерлен я запита:

— Не си ли изморена, любима?

Кристин се притисна към гърдите му, а той я прегърна и прошепна:

— Поспи си, Кристин, отпусни се на рамото ми.

Тя потъваше в мрак, топлина и щастие, сгушена до гърдите му.

Когато се опомни, лежеше изтегната на тревата с буза в скута му. Ерлен седеше както преди това, опрял гръб на оградата, лицето му сивееше в сутрешния сумрак, но широко отворените му очи изглеждаха бистри и красиви. Беше завита с пелерината му, а усещаше краката си приятно топли в кожената наметка.

— Поспа в скута ми — усмихна се леко той. — Бог да те възнагради, Кристин. Спа като бебе в обятията ми.

— А вие не поспахте ли, Ерлен? — попита Кристин.

А той погледна пробудените й очи с усмивка:

— Може пък да дойде нощ, когато ще заспим в една постеля. Не зная какво ще отсъдиш, като го обмислиш. Цяла нощ не мигнах, макар че онова, което ни разделя, ме възпира по-убедително дори от меч. Кажи ми, ще останеш ли моя любима и след тази нощ?

— Да, искам да съм ваша любима, Ерлен. Ще бъда ваша любима и няма да обикна другиго.

— Господ да ме изостави, ако прегърна друга девойка или жена, преди да станеш моя законна спътница в живота. Кажи го и ти, Кристин — помоли той.

— Господ да ме изостави, ако приема в обятията си друг мъж, докато съм жива.

— Трябва да тръгваме, скоро хората ще се събудят.

Нагазиха в гъсталака от външната страна на оградата.

— Замисляла ли си се какво ще правим от тук нататък? — попита Ерлен.

— От вас зависи — отвърна Кристин.

— В Гердарюд се говори, че баща ти е мек и справедлив мъж — отбеляза след малко той. — Дали според теб ще се възпротиви на молбата ни да развали уговорката си с Андрес Даре?

— Татко непрекъснато повтаря, че за нищо на света не би принудил дъщерите си да се съобразят с неговата воля. Основната причина за този годеж е удобното разположение на земите ни. Но татко едва ли би искал да не видя бял ден в живота си заради имот.

В съзнанието й се прокрадна съмнение, че ще успее лесно да убеди Лавранс да развали годежа, но тя пропъди колебанията си.

— Дано всичко се нареди добре — изрази надежда Ерлен. — Кристин, кълна се, вече не мога да те изгубя. Никога няма да бъда щастлив, ако не съм с теб.

Разделиха се в гората. В сутрешния сумрак Кристин намери пътя към странноприемницата, където бяха отседнали гостите от манастира. Нямаше свободни легла, затова тя метна дрехата си върху сламата на пода и легна, без да се съблича.

Когато се събуди, вече наближаваше пладне. Седнала на пейка до Кристин, Ингебьорг Филипусдатер шиеше разпраната си връхна дреха и веднага започна да бъбри:

— Цяла нощ ли прекара в компанията на Ерлен Никулаусьон? Внимавай с това момче, Кристин. Да не мислиш, че Симон Андресьон ще се зарадва, като разбере, че си се сприятелила с Ерлен?

Кристин взе леген и започна да се мие.

— А твоят годеник, Ингебьорг? На него дали ще му хареса да научи с кого си танцувала снощи? Абатисата ни разреши да се забавляваме и да танцуваме, с когото пожелаем.

— Годеникът ми Айнар Айнаршон и Мюнан Бордшон са приятели — задъха се Ингебьорг. — А и Мюнан е женен и стар. Освен това е и грозен, но е свестен и изглежда като аристократ. Я виж какво ми подари за спомен от снощи — похвали се тя и показа на Кристин златна фиба, която снощи беше закачена на шапката на Мюнан. — Този Ерлен го освободили от отлъчването миналия Великден, но при него в „Хюсабю“ се настанила любовницата му Елине Ормсдатер. Ерлен избягал при отец Юн в Гердарюд, защото явно само така би могъл да устои на изкушението да съгреши.

Кристин се приближи към Ингебьорг, пребледняла като платно.

— Нима не знаеш? — учуди се Ингебьорг. — Ерлен съблазнил жената и я разделил със съпруга й. Живял с нея в имението въпреки заповедта на краля и анатемата на архиепископа. Имали две деца. Наложило се да избяга в Швеция и му отнели много имоти. Според Мюнан Ерлен ще стигне до просешка тояга, ако не си вземе поука в най-скоро време…

— Това ми е известно, ако искаш да знаеш — отвърна Кристин със сковано лице. — Това са минали работи.

— Да, така каза и Мюнан, неведнъж слагали край на отношенията си — умислено отбеляза Ингебьорг. — Но теб това не те засяга, нали си сгодена за Симон Андресьон. И все пак този Ерлен е голям красавец.