Сигрид Унсет - Венецът

Селяните от областта Акер смятаха света Маргарита за своя покровителка и всяка година устройваха срещата си на двайсети юли, деня, в който се чества светицата. Тогава братята и сестрите от манастира се събираха до църквата в Акер с деца, гости и изобщо с простолюдието и слушаха литургията, отслужвана в олтара на света Маргарита, После тръгваха към залата за празненства до болницата в Хофвин. Там пиеха и се веселяха в продължение на пет дена.

Но понеже и църквата в Акер, и болницата в Хофвин бяха собственост на монашеската обител, а и мнозина от селяните в Акер обработваха земя, взета под аренда от манастира, се наложи обичаят абатисата и няколко по-възрастни сестри да почитат селяните с присъствието си в първия ден на пиршеството. А на онези от сестрите, които бяха в манастира само за да получат подходящо възпитание, а не да поемат по иноческия път, разрешаваха да придружават абатисата и да се включват в танцовата забава. Затова им поръчаха на празника да се облекат в светски дрехи.

Вечерта преди празничното честване на светицата в спалнята на девойките цареше оживление. Които се канеха да ходят на забавата, ровеха из сандъците си и си приготвяха премените, а клетите послушници изглеждаха сърдити и само ги наблюдаваха. Някои девойки бяха сложили гърнета върху комина и сега варяха отвари за бяла и мека кожа. Други забъркваха мазила, мажеха си с тях косите, разделяха ги на кичури, навиваха ги на кожени каишки, та после да се сдобият с красиви букли.

Ингебьорг извади всичките си дрехи, но не можеше да избере какво да си облече. Изключи зелената кадифена рокля, защото била твърде скъпа и изящна за пред селяни. До Кристин се приближи Хелга — една от сестрите, слаба и дребничка. Родителите й я обещали на Бог още от дете. Тя дръпна Кристин настрана и й прошепна:

— Ингебьорг сигурно ще се спре на зелената рокля и светлочервената копринена риза. Кристин, винаги си била добра с мен. Никак не подобава на послушница като мен да говори такива неща, но въпреки това ще ти го кажа. Онзи рицар, дето ви изпрати до манастира, си говори с Ингебьорг в църквата; той я причаква в клисурата, когато ходи при старицата Ингюн. Пита за теб и Ингебьорг му обеща да те заведе при него. Обзалагам се, че сега за пръв път чуваш за това, нали?

— Ингебьорг не ми е споменавала подобно нещо — отвърна Кристин.

Наложи се да стисне устни, за да не види сестра Хелга напиращата усмивка. Ето каква била значи тази Ингебьорг…

— Вероятно Ингебьорг много добре е разбрала, че не съм от жените, които тичат на среща с непознати мъже зад ъглите на къщите или зад оградите — гордо заяви Кристин.

— Май беше редно да премълча всичко това, не биваше да ти го казвам — заоправдава се сконфузено Хелга и двете се разделиха.

Цяла вечер Кристин се мъчеше да потисне усмивката си, когато някой погледнеше към нея.

На следващата сутрин Ингебьорг се помайваше и се разхождаше по долна риза из стаята. Кристин се досети, че приятелката й изчака първо тя да се облече. Засмя се мълчаливо, докато вадеше от сандъка си златистата си копринена риза. Досега не я беше обличала. Мекият ефирен плат се разля по тялото й, дрехата беше разкрасена със сребриста, синя и кафява коприна на врата и по гърдите, макар отворът на пазвата да не беше дълбок. Кристин си обу ленени чорапи и завърза малките виолетово-сини обувки, които за неин късмет Хокон бе успял да спаси в навалицата през онзи злощастен ден. Ингебьорг я погледна и Кристин се засмя:

— Баща ми винаги ме е учил да не показвам пренебрежението си към по-нисшите от мен, но ти си твърде важна и не желаеш да се докарваш заради селяните.

Червена като божур, Ингебьорг съблече вълнената риза и облече светлочервена, от коприна.

Кристин облече най-хубавата си кадифена рокля — виолетова, с дълбоко деколте и ръкави с цепка. Шлейфът й стигаше почти до земята. Закопча позлатен колан на кръста си и сложи на раменете си наметка от катерича кожа. Пусна дългата си руса коса и я разпиля. Закрепи на главата си златиста лента с малки рози.

Забеляза, че Хелга ги гледа. Кристин извади от сандъка си сребърна брошка — същата, с която бе закопчана дрехата й в нощта, когато Бентайн я настигна по селския път. След онази случка Кристин не я сложи нито веднъж. Приближи се до Хелга и тихо рече:

— Сигурна съм, че вчера ми довери онази вест от добро сърце. Не съм си помисляла друго.

И й сложи брошката.

Ингебьорг също изглеждаше много хубава, пременена в зелената си дреха, наметнала на раменете си червена копринена пелерина и пуснала къдравата си коса. Всички се надпреварват да се издокарат, помисли си Кристин.