Сигрид Унсет - Венецът

Кристин се поклони и й целуна ръка. После Високопреподобната отпрати Кристин да последва невероятно дебела стара монахиня на име сестра Потенсия в манастирската трапезария. Абатисата покани Юрид и мъжете да вечерят с нея в друга стая.

Манастирската трапезария представляваше красиво помещение с под, покрит с каменни плочи, и островърхи сводести прозорци със стъкла. Виждаше се врата към друго помещение, явно също със стъклени прозорци, защото Кристин забеляза слънчеви лъчи.

Сестрите чакаха да им поднесат храната: възрастните, седнали на покрита с възглавници каменна пейка до стената под прозорците, а младите послушници и гологлавите момичета в светли рокли от сукно — на дървена скамейка пред масата. В страничната стая имаше още една сложена маса: там седнаха богати старци, отказали се от имотите си в полза на манастира, заедно със слугите си. В замяна обителта им осигуряваше подслон, храна и грижи до края на живота им. Те не носеха монашески раса, но дрехите им бяха тъмни и благоприлични.

Сестра Потенсия посочи на Кристин външната пейка, а самата тя седна до почетното място в горната част на масата, отредено за абатисата. Днес столът й остана празен.

Всички се изправиха, докато сестрите четяха молитвата преди хранене. После млада, красива монахиня застана зад катедра, поставена до вратата между двете зали. Докато мирянките носеха храна и напитки тук, а две млади сестри — в другото помещение, монахинята зачете с висок приятен глас и без да се запъне на нито една дума, притчата за света Теодора и свети Дидимус.

Първо Кристин искаше да покаже добри обноски, защото забеляза, че всички сестри и послушници спазват безупречно етикета и се хранят изискано, сякаш са на официална вечеря. На трапезата цареше изобилие от най-отбрани ястия и напитки, но монахините си сипваха по малко, посягайки към блюдата с върховете на пръстите си. Никой не разливаше месната супа по покривката или по дрехите си, всички режеха месото в чиниите си на дребни парченца, за да не си изцапат устата. Дъвчеха внимателно и безшумно.

Кристин усети как я облива студена пот: ами ако не успее да се държи толкова изискано като останалите сътрапезници? Чувстваше се неловко в пъстроцветните си дрехи сред облечените в черно и бяло жени. Въобразяваше си, че всички я гледат. Пожела да хапне парче тлъсто овче месо, затова хвана костта с два пръста на лявата си ръка, а с дясната започна да реже месото. Стараеше се да борави ловко и непринудено с ножа, но той се изплъзна от ръката й. Резенът хляб и месото отхвръкнаха върху покривката, а ножът издрънча на пода.

Шумът отекна в тихото помещение. Кристин почервеня като божур и понечи да се наведе, за да вдигне ножа, но мирянка, обута в сандали, се приближи с безшумни стъпки и я изпревари. Стомахът на Кристин се сви. После не можа да сложи залък в устата си. Освен това си поряза пръста и се боеше кръвта да не капне върху покривката. Стискаше ръката си в плохата на роклята и си мислеше: ето, сега изцапах красивата си светлосиня дреха, подарък за пътуването до Осло. Не смееше да вдигне очи от скута си.

След малко Кристин започна да се вслушва какво чете монахинята. След като властникът не успял да пречупи Теодора — тя не искала нито да принесе жертва на кумирите, нито да се омъжи — той заповядал да я отведат във вертеп за блудници. Въпреки това й напомнил да мисли за свободолюбивия си род и за почтените си родители; да не забравя, че ще ги опозори завинаги. Обещал й спокоен живот като девица, ако се съгласи да служи на езическа богиня на име Диана.

Теодора отвърнала:

— Непорочността е като лампа, но любовта към Господ е пламъкът й. Склоня ли да служа на тази жена — дявол, наричана от теб Диана, непорочността ми ще струва не повече от ръждясала лампа без огън и масло. Наричаш ме свободолюбива, но ние всички сме родени роби, защото първородителите ни са се продали на дявола. Христос ме откупи и съм длъжна да му служа. Не желая да се омъжвам за враговете му. Той ще брани гълъба си, но ако разреши да оскверните земната ми плът — храм на неговия свещен дух, — няма да се смятам за опозорена, докато не склоня да предам собствеността му в ръцете на нечестивия.

Кристин получи сърцебиене, защото тази притча й напомни някак за Бентайн. Изведнъж я осени мисълта, че нейният грях вероятно се състои точно в това: тя не се сети за Бог дори за миг, не го помоли за помощ.

Сестра Сесилия продължи да чете за Дидимус. Приживе той бил рицар — християнин, но пазел вярата си в тайна. Отишъл в дома, където се намирала девицата. Дал пари на стопанката, за да го пусне при Теодора. Тя се свила в ъгъла като подплашен заек, но Дидимус я нарекъл своя сестра и божия невеста. Дошъл да я спаси. Поговорил с нея и я убедил, че като неин духовен брат е готов да рискува живота си, за да защити честта й. Накрая тя го послушала: разменили си дрехите; тя навлякла ризницата му. Дидимус нахлупил шапката си над очите й и я загърнал в наметалото си чак до брадичката. Посъветвал я да излезе, криейки лицето си като младеж, засрамен от посещението си в този вертеп.