Сигрид Унсет - Венецът

Кристин се сети за Арне и положи огромни усилия, за да сдържи сълзите си. Изслуша края на историята, вторачила напред плувналите си във влага очи. Отвели Дидимус на ешафода, а Теодора се завтекла от планината, хвърлила се в краката на палача и го помолила да умре вместо Дидимус. Двамата благочестиви люде се надпреварвали кой първи да получи ореола на светец. Обезглавили ги в един и същи ден, на двайсет и осми април 304 години след раждането на Христа, в Антиохия, както е написал свети Амвросий.

Станаха от трапезата и сестра Потенсия потупа приятелски Кристин по бузата.

— Май ти домъчня за майка ти, а?

Сълзите на Кристин започнаха да капят неудържимо, но монахинята се престори, че не ги забелязва. Поведе Кристин към странноприемницата, където щеше да отседне.

Помещаваше се в една от каменните постройки на самия вход към манастира. Въведоха я в хубава стая с прозорци от стъкло и голям комин на по-късата стена. По протежение на дългата стена бяха наредени шест легла, след тях — сандъците на послушниците.

Кристин предпочиташе да спи в едно легло с някое от младите момичета, но сестра Потенсия повика дебела, руса жена.

— Това е Ингебьорг Филипусдатер. Тя ще ти бъде другар в леглото. Запознайте се.

И сестра Потенсия ги остави.

Ингебьорг веднага хвана Кристин за ръка и започна да бъбри. Нисичка, доста дебела, тя имаше толкова пълно лице, че малките й очи едва се виждаха над издутите бузи. Кожата й обаче беше нежна, бяла и червена, а косата й — златиста и къдрава. Дебелите й плитки се увиваха като въжета, а дребните й къдрици се подаваха непрекъснато изпод лентата на челото й.

Ингебьорг зададе куп въпроси на Кристин, но вместо да изчака отговор, подхвана да разказва за себе си. Описа цялото си родословно дърво — само почтени и заможни хора. Била обещана на знатен богаташ, Айнар Айнаршон от „Аганес“, но бил много стар, погребал вече две жени. Това била най-голямата й грижа. Кристин изобщо не забеляза Ингебьорг да приема тежко участта си. После Ингебьорг поговори малко за Симон Андресьон. Кристин се удиви колко внимателно е огледала годеника й за краткия миг, когато се разминаха на входа. После поиска да надникне в сандъка на Кристин, но първо отключи своя и показа всичките си дрехи. Докато ровеха из сандъците, в стаята влезе сестра Потенсия и ги смъмри, задето се занимават с непристойни неща в неделя. Кристин отново се потисна: не беше свикнала да я мъмрят други хора, освен майка й.

Ингебьорг обаче не се смути. След като си легнаха, не спря да бъбри. Кристин заспа, заслушана в гласа й. В ъгъла на стаята спяха две мирянки. Имаха задължението да внимават да не би някоя от послушниците да си съблече нощницата през нощта, както и да не се успят за утринното богослужение. Но иначе мирянките не се мъчеха да ги усмиряват постоянно. Преструваха се, че не чуват как послушниците си бъбрят преди сън. Затваряха си очите и за лакомствата, скрити в сандъците им.

Когато събудиха Кристин на следващата сутрин, Ингебьорг вече бе увлечена в продължителен разговор. Кристин се запита дали изобщо е млъквала през нощта.

Чуждестранните търговци, прекарващи лятото в Осло, идваха в града през пролетта, по празнично време, десет дни преди бденията в памет на свети Халвар. Тогава хора от всички околни села се стичаха в града и още през първите седмици на май в Осло гъмжеше от народ. Това беше най-подходящото време за покупки от чуждестранните търговци, преди да са продали повечето си стока.

Сестра Потенсия отговаряше за покупките за обителта. Обеща на Ингебьорг и Кристин да ги вземе със себе си до града в деня преди бдението. Неочаквано обаче по обяд в манастира пристигнаха роднини на сестра Потенсия и тя нямаше как да ги остави сами, като излезе. Ингебьорг изпроси разрешението й да тръгнат без нея, макар че противоречеше на правилника. Придружаваше ги старец на име Хокон — бе отстъпил цялото си имущество на манастира и в замяна живееше там.

От постъпването на Кристин в обителта минаха три седмици. През това време тя не си подаде носа от дворовете и градините на манастира. Удиви се колко уверено настъпва пролетта. Малките широколистни горички се бяха раззеленили, а под светлите стъбла на дърветата се бе образувал килим от бяла съсънка. Над фиорда се носеха светли облаци, предвестници на хубаво време, водата в рекичката изглеждаше свежа и синя; пролетните повеи на вятъра леко я браздяха.

Ингебьорг подскачаше, късаше листа от дърветата и ги миришеше, оглеждаше хората, с които се разминаваха, но Хокон я мъмреше: не подобава на благочестива жена, при това послушница в манастир, да се държи така. Старецът нареди на двете жени да се хванат под ръка и да вървят плътно зад него, тихо и чинно. Ингебьорг обаче не спираше да се озърта и да бъбри, защото Хокон не чуваше добре. И Кристин беше облечена в дрехи на послушница: небоядисана, сиво-бяла рокля от сукно, вълнен колан, лента на косата и обикновена, тъмносиня връхна дреха. Капишонът й беше нахлупен над очите, та да не се вижда сплетената й коса. Хокон крачеше пред тях, подпирайки се на голям бастун с месингова украса. Беше облечен в дълга до земята одежда, на гърдите си носеше оловен божи агнец, а на шапката — икона на свети Кристофер. Косата и брадата му, вече побелели, но изрядно поддържани, блестяха като сребърни на слънцето.