Сигрид Унсет - Венецът

Между рекичката до обителта и дома на епископа обичайно не се виждаха много хора. Там нямаше нито бараки, нито ханове, а именията принадлежаха на големци от околните села. Къщите гледаха към улицата с дървените си фронтони, лишени от прозорци. Днес обаче по тясната уличка се изсипваха големи тълпи, а слугите стояха на портите и разговаряха с минувачите.

Стигнаха до дома на епископа. Пред църквата „Свети Халвар“ и манастира „Свети Улав“ вече гъмжеше от народ. По тревата бяха отворили бараки, а фокусниците показваха как обучени от тях кучета скачат през обръч. Хокон не се съгласи да остави жените да погледат. Не позволи на Кристин да влезе в църквата, понеже щяло да й бъде по-интересно да я разгледа на празника.

Докато слизаха надолу покрай църквата „Свети Климент“, Хокон ги хвана за ръцете, защото цареше голяма навалица от хора, надошли от селата или от уличките между търговските имения. Кристин и Ингебьорг отиваха към „Микле“, където работеха обущарите. Ингебьорг хареса дрехите на Кристин, но не одобри обувките й. Показа й няколко чифта от своите, изработени в чужбина, и Кристин нямаше търпение да си купи същите.

Имението „Микле“ беше едно от най-големите в Осло. Простираше се от пристана до уличката на обущарите. В него имаше над четирийсет къщи около два големи двора. В единия сега бяха опънали сергии с навес от сукно. Над тях се извисяваше паметникът на свети Криспинус 23 23 Свети Криспинус — закрилник на обущарите. — Бел.прев. . Хората се блъскаха, докато оглеждаха стоката, между готварниците притичваха жени с тенджери и бидони в ръце, из краката на купувачите се мотаеха деца, а слугите пренасяха чували от складовете. От чардаците на горните етажи на къщите, където се продаваха най-отбрани стоки, се надвикваха обущари и чираци, размахвайки към посетителите малки пъстроцветни, обшити със злато обувки.

Ингебьорг се насочи към работилницата на обущаря Дидрек — немец, женен за норвежка. Живееше в къща в имението „Микле“.

Старецът тъкмо се пазареше със знатен мъж в пътническа наметка, запасал меч на кръста си, но Ингебьорг съвсем невъзмутимо се приближи до тях, наведе се и рече:

— Добри човече, ще бъдете ли така любезен да ни оставите да поговорим с Дидрек преди вас? Трябва да се върнем в манастира по вечерня. Вероятно вие разполагате с повече време?

Мъжът кимна и им отстъпи реда си. Дидрек сръчка Ингебьорг в ребрата с лакът и я попита с усмивка дали в манастира танцуват толкова лудо, та си е износила миналогодишните обувки. В отговор тя също го смушка и му отвърна, че обувките й наистина са се изтъркали, да помага Господ, но идва заради друго момиче и дръпна напред Кристин. Дидрек и чиракът му донесоха сандък и той започна да вади обувки, едни от други по-хубави. Кристин приседна на един сандък и той й помогна да пробва. Имаше бели, кафяви, червени, зелени и сини обувки; с изрисувани дървени токчета и без токчета; обувки с катарами и със сребърни връзки; обувки от два-три цвята кожа. На Кристин й се прииска да си купи всичките, но бяха толкова скъпи, че се ужаси. Нямаше чифт, по-евтин от цената на една крава от „Йорун“. Когато я остави в манастира, Лавранс й връчи кесия с пари в брой на стойност една марка 24 24 Марка — Средновековна мярка за тежина, която се равнява на 210 грама. — Бел.прев. сребро. На Кристин това й се видя цяло имане, но от думите на Ингебьорг се досети, че с тях не може да си купи почти нищо.

От любопитство Ингебьорг също пробва няколко чифта обувки.

— За опит не се плаща — засмя се Дидрек.

Хареса чифт горско зелени обувки с червени токчета, но се наложи да ги вземе на вересия. Дидрек я познаваше и се съгласи.

Кристин долови раздразнението на Дидрек, защото високият мъж в пътническата пелерина излезе от работилницата му, а двете жени се забавиха вътре, улисани в обувките. Затова Кристин побърза да си избере чифт обувки без ток, изработени от виолетово-синя тънка кожа, извезани със сребро и украсени с розово-червени камъчета. Не й харесваха обаче зелените копринени връзки. Дидрек обеща да ги смени и ги заведе в стая в дъното на втория етаж. Там държеше сандък с копринени връзки и малки сребърни катарами. Всъщност обущарите нямаха право да търгуват с такава стока. Много от връзките се оказаха твърде дълги, а катарамите — прекалено големи.

Кристин и Ингебьорг се изкушиха да си накупят още дреболии, а след като пийнаха сладко вино с Дидрек и той опакова покупките им в сукнено платно, вече стана късно и кесията на Кристин олекна значително.