Сигрид Унсет - Венецът

Кристин изпитваше необяснимо огорчение, когато баща й посрещаше възторжено и най-безинтересната шега на Симон. Ставаше й и мъчно, задето Лавранс не бе имал много поводи за радост в живота си. Но никак не й допадаше неговата любов към Симон.

По Великден всички бяха в „Скуг“. Тя разбра, че чичо й се отнася строго към селяните и слугите. Срещна неколцина, които попитаха как са майка й и баща й. Говореха за Лавранс с любов: за разлика от брат си той се отнасял добре с тях, когато живеел тук.

Майката на Осмюн и мащеха на Лавранс разполагаше с отделна къща в имението. Макар и немного стара, изглеждаше болнава и немощна. Лавранс не говореше много за нея. Веднъж Кристин го попита дали мащехата му е била груба с него, а той й отговори:

— Нито ми е напакостила, нито ми е помогнала.

Кристин хвана баща си за ръката и той стисна нейната.

— Ще се почувстваш по-весела при достопочтените сестри, дъще. Ще те разсеят с по-ведри мисли отколкото у дома.

Плаваха съвсем близо до града; от пристана ги лъхна мирис на смола и солена риба. Юрид обясняваше кои църкви, имения и земи се виждат. От последното си идване тук Кристин си спомняше единствено тежката кула на църквата „Свети Халвар“. Обиколиха почти целия град от запад и акостираха на монашеския пристан.

Кристин вървеше между баща си и чичо си. Отминаха няколко хангара за лодки и излязоха на път, изкачващ се към нивите. Юрид ги следваше, хванала Симон под ръка. Слугите останаха да помогнат на неколцина мъже, дошли от манастира, да натоварят багажа на количка.

Обителта Нонесетер и целият квартал Лайран се намираха в границите на града, но по пътя къщи се виждаха само тук-там. В бледосиния въздух над главите им пееха чучулиги, а по пепелявите склонове жълтееха глинести почви. Край оградите обаче растеше тучна зелена трева.

Влязоха през главната порта на манастира. От църквата се проточи върволица от монахини, които идваха към тях. Пееха псалми, а от отворената врата се носеше музика.

Кристин следеше със свито сърце движенията на облечените в черно жени с бели кърпи около лицата. Направи дълбок поклон, мъжете също наведоха глави, притиснали шапки до гърдите си. След монахините вървяха група млади момичета — някои още деца, — облечени в рокли от небоядисано сукно, препасани с колани в бяло и черно, със сплетени коси, опънати настрани с ластици в същите цветове. Докато ги наблюдаваше, Кристин неволно си придаде надменен вид, защото се почувства изплашена и се боеше да не я сметнат за проста селянка.

От красотата и изяществото на манастира дъхът й спря. Всички сгради около вътрешния двор бяха от сив камък; над всички постройки от северната страна се извисяваше дългата стена на църквата. Покривът на храма се издигаше на две нива, а в западната част имаше камбанария. Каменни плочи покриваха двора, а около цялото дворно пространство обикаляше закрит коридор, чийто покрив се крепеше на красиви колони. Пред храма се намираше внушителна каменна статуя на Света Богородица Милосърдна, разтворила мантията си над неколцина коленичили миряни.

При тях дойде мирянка, която живееше в обителта, и ги помоли да я последват до кабинета на абатисата. Високопреподобната Груа Гютормсдатер, снажна и едра възрастна жена, щеше да е хубава, ако нямаше толкова много косми около устата. Говореше с дълбок глас като на мъж, иначе изглеждаше приятелски настроена. Напомни на Лавранс, че познава родителите му, и се поинтересува как са съпругата и другите му деца. Накрая се обърна дружелюбно към Кристин:

— За теб се говорят хубави неща. Виждаш ми се умна и добре възпитана. Едва ли ще предизвикаш недоволството ни. Разбрах, че си сгодена за този почтен и добър мъж на име Симон Андресьон. Според мен баща ти и годеникът ти постъпват правилно, като ти позволяват да поживееш известно време в обителта на Дева Мария, за да се научиш да се подчиняваш и да служиш, преди да започнеш да заповядваш и да се разпореждаш. Искам да те призова да се научиш да откриваш щастие в молитвите и богослуженията, за да свикнеш да се сещаш при всяко свое действие за твоя създател, за милосърдната му майка и за всички светци, предоставили ни най-светлия пример за сила, справедливост, преданост и доблест, качества, които ще трябва да притежаваш, когато един ден поемеш стопанство в ръцете си и започнеш да възпитаваш деца. В божия дом ще се научиш и да не си пилееш времето, защото тук се оползотворява всяка секунда и дейностите са насрочени за точно определен час. Много млади момичета и жени предпочитат да се излежават до късно сутрин, а вечер да се заседяват на масата, увлечени в безсмислени приказки. Макар че ти не ми приличаш на такава. За тази година, прекарана в манастира, ще се сдобиеш с много знания, ценни както за земното ти съществуване, така и за живота ти в другото царство.