Сигрид Унсет - Венецът

Изведнъж я споходи спомен за лятна нощ отпреди много години. Тогава стоеше на чардака във „Финсбрекен“ — същия чардак, който се намираше пред стаята, където сега бдяха над Арне. Арне играеше на топка с няколко момчета на двора и топката политна към Кристин. Тя я скри зад гърба си и отказваше да му я даде. Той посегна да й я отнеме със сила, започнаха да се боричкат на чардака, влязоха в стаята, търкаляха се между сандъците и окачените кожени чували с дрехи. Блъскаха си главите в тях, когато се опитваха да дадат отпор на другия, смяха се… Такова боричкане падна за тази топка.

Най-сетне Кристин осъзна, че Арне е мъртъв и няма повече да види красивото му дръзко лице, няма да усети топлината на ръцете му. Прояви такава детинска наивност и безсърдечност: не помисли как се е почувствал той, когато я изгуби. Заплака горчиво. Заслужаваше си участта. Но при мисълта за очакващите я неволи все пак й се стори, че наказанието й е твърде сурово.

Рагнфрид научи от Симон какво се бе случило във „Финсбрекен“ миналата нощ. Симон положи искрени усилия да не коментират въпроса. Кристин обаче, объркана от скръб и безсъние, изпита неоправдано озлобление към него, задето си позволява да омаловажава разразилия се скандал. А и не й допадаше как родителите й се отнасят към Симон като към господар в къщата.

— Не вярваш на тези приказки, нали, Симон? — боязливо попита Рагнфрид.

— Не — отвърна Симон. — Не допускам някой да им повярва. Хората познават вас, Кристин и онзи Бентайн. В това село просто не се случват много интересни неща и хората имат нужда от клюки. Ще им покажем, че името на Кристин не е лъжица за тяхната уста. За нещастие тя се е изплашила много от бруталното поведение на Бентайн и не се е осмелила да потърси закрила от вас или от отец Айрик. Ако го беше сторила, и Лавранс му беше потърсил обяснение, този пишман свещеник Бентайн щеше да потвърди пред всички, че е искал само да се пошегува с нея.

Родителите на Кристин се съгласиха със Симон. Кристин обаче тропна с крак и се развика:

— Той ме събори на земята. Сама не зная какво ми стори. Не бях на себе си, нищо не си спомням. Откъде да съм сигурна, че Инга не е права? От онзи ден не съм се чувствала весела и здрава.

Рагнфрид нададе вик и плесна с ръце. Лавранс скочи от мястото си. Промени се и изражението на Симон. Той я погледна остро, приближи се до нея и я хвана за брадичката. Засмя се.

— Бог да те благослови, Кристин. Щеше да си спомняш, ако ти бе сторил нещо лошо. Нищо чудно, че Кристин не е видял бял ден след онази злощастна вечер. Та тя никога не се е сблъсквала с порочната природа на човека — обърна се Симон към родителите й. — Всеки добронамерен и непредубеден човек ще разбере, че Кристин е девица, а не жена.

Кристин се вгледа в малките, категорични очи на годеника си. Посегна да обгърне врата му с ръце. Той продължи:

— Не си мисли, че няма да забравиш случилото се, Кристин. Нямам намерение веднага да те затворя във „Формо“ и да не те пускам от долината. Цветът на косата и желанията на човека са различни на слънце и при дъжд, казал старият крал Свере, когато упрекнали привържениците му, биркебайнерите 22 22 Биркебайнери (букв. „брезоноги“, тоест с крака, увити в брезови кори) — първоначално подигравателно прозвище на група въстаници, което впоследствие придобило престижно значение. Биркебайнерите били поддръжници и верни воини на крал Свере и на кралете от неговата династия. — Бел.прев. , че се възгордели заради успеха си.

Лавранс и Рагнфрид се усмихнаха. Мед им капеше от сърцата да слушат как младият мъж говори като стар, помъдрял епископ. Симон продължи:

— Не е много прилично аз да поучавам тъста си, но ще си позволя да ти кажа, Лавранс, че в нашето семейство ни държаха по-изкъсо като деца. Не ни даваха да тичаме напред-назад с прислугата, както е свикнала Кристин. Майка ми често повтаряше: който играе с бедняка, ще хване въшки. Има нещо вярно.

Лавранс и Рагнфрид посрещнаха думите му с мълчание, но Кристин се извърна настрани. Желанието да прегърне Симон, което изпита преди малко, се изпари.

Към обяд Лавранс и Симон взеха ските и излязоха да нагледат капаните, заложени горе на хребета. Времето беше чудесно, грееше слънце и студът не хапеше. Двамата мъже искаха да се откъснат малко от потискащата атмосфера в дома, затова се поотдалечиха от долината. Качиха се чак до оголената част от планината.

Седнаха на слънце под стръмно спускаща се скала, за да се подкрепят. Лавранс сподели колко много е обичал Арне. Симон се съгласи, подчерта добродетелите на покойника и изрази разбиране, че Кристин скърби за приятеля си. Лавранс предложи да не притискат Кристин, а да й дадат време да се поуспокои, преди да отпразнуват сватбата. Доверила на баща си желанието си да прекара известно време в манастир.