Сигрид Унсет - Венецът

Кожата му бе пожълтяла, а между разкрехнатите му оловносиви устни лъснаха равни дребни, блестящо бели зъби, оголени сякаш в подигравателна усмивка. Под дългите му ресници леко се подаваха изцъклените му очи, а бузите му бяха осеяни с тъмносини петна от нанесените му удари или вследствие от смъртта.

— Да не би да искаш да го целунеш? — продължи да пита Инга.

Кристин се наведе послушно и притисна устните си към бузата на мъртвеца, хладна като роса. Лъхна я миризма на труп. От топлината на восъчните свещи тялото на Арне бе започнало да се разлага.

Кристин постоя наведена с ръце върху дъските на ковчега. Едва намери сили да се изправи. Инга отметна дрехите на мъртвеца, за да се види прободната рана над ключицата му. Обърна се с лице към присъстващите и изрече с разтърсващ глас:

— Значи не е вярно онова, дето го говорят хората: раните на мъртвеца започвали да кървят, щом го докоснел онзи, който е причинил кончината му. Сега момчето ми е изстинало и вече не е толкова красиво като онзи път, когато го видя за последно, Кристин. Сега не ти е приятно да го целуваш, нали? Но дочух, че тогава не си отблъснала ласките му.

— Инга — подзе Лавранс пристъпи напред, — да не си изгубила ума си? Какви ги говориш…

— Нали в „Йорун“ се правите на много знатни, а ти, Лавранс Бьоргюлфсьон, се имаш за голям богаташ и синът ми не посмя да поиска ръката на дъщеря ти като почтен жених. Май и Кристин се мислеше за по-достойна от него. Ама забрави за достойнството си, когато в нощта преди заминаването му хукна да го гони по селския път и си поигра с него в храсталака. Попитай я, пък да видим дали ще посмее да излъже пред лицето на смъртта, която тя причини с лекомислието си.

Лавранс не зададе никакви въпроси на дъщеря си, а се обърна към Юрд.

— Озапти жена си, направо не е на себе си.

Кристин повдигна пребледнялото си лице и се огледа отчаяно.

— В нощта преди заминаването на Арне се срещнахме по негова молба. Между нас не се случи нищо нередно.

Постепенно Кристин се окопити и започна да проумява в какво я обвинява Инга.

— Не зная какво намекваш, Инга, но недей да ни клеветиш пред трупа му. Арне никога не се е опитвал да ме изкуши или съблазни.

Инга се разсмя високо:

— Арне — не, но Бентайн? Не ти позволи да го разиграваш. Я попитай Гюнхил, Лавранс. Тя измила мръсотията от гърба на дъщеря ти. Всеки, присъствал на кавгата между Арне и Бентайн в дома на епископа, ще ти каже, че Бентайн се подиграл на сина ми, задето оставил Кристин на пътя и станал за посмешище, а тя позволила на Бентайн да се мушне под връхната й дреха и си поиграла и с него.

Лавранс я сграбчи за рамото и й запуши устата.

— Изведи я от тук, Юрд. Срам и позор е да говориш така пред тялото на този порядъчен младеж. Но дори и всичките ти деца да лежаха тук мъртви, нямаше да те оставя да бълваш такива клевети за моята дъщеря. Юрд, ти ще отговаряш за думите на тази обезумяла жена.

Юрд хвана жена си и я задърпа към вратата, но рече на Лавранс:

— Вярно е, че Арне и Бентайн са се скарали заради Кристин. Това е причината да загине синът ми. Вероятно не знаеш, но из селото през есента тръгнаха разни слухове…

Симон удари с меча си по най-близкия до него скрин.

— Добри хора, призовавам ви да си намерите друга тема на разговор и да оставите годеницата ми на мира. Отче, моля ви да усмирите тези миряни, та да не нарушаваме границите на благоприличието.

Свещеникът, най-малкият син от „Юлвсволен“, прибрал се за Коледа, отвори книгата и застана до главата на покойника. Лавранс обаче продължи да настоява онези, които са злословили по адрес на дъщеря си, му да си вземат думите назад.

— Да, вземи ми живота, Лавранс, както дъщеря ти ми отне цялата ми утеха и радост. Вдигни й сватба с този рицарски син, но хората въпреки това знаят, че тя сама се венча с Бентайн на селския път. Не го искам — тя запрати платното, дадено й от Лавранс, към наведената над ковчега Кристин. — Не ми трябва платното на Рагнфрид, за да погреба сина си. Направи си от него забрадка или го запази, за да повиваш в него горското си копеле. После слез при Гюнхил заедно да скърбите за обесения ти мъж!

Лавранс, Юрд и свещеникът хванаха Инга. Симон се опита да вдигне Кристин, свлякла се над ковчега. Тя отривисто го отблъсна, изправи се на колене и извика колкото й глас държи:

— Боже, Спасителю, помогни ми, това са пълни лъжи!

Протегна ръка и я доближи до една свещ върху ковчега. Пламъкът сякаш полегна настрани. Кристин усети как всички погледи се насочиха към нея. Мина цяла вечност. Внезапно усети пареща болка по дланта си и политна назад.