Сигрид Унсет - Стопанка

Кристин стоеше с наведена глава, заровила лице в ръцете си. Вдигна очи, цялата пребледняла от отчаяние.

— Постъпих жестоко, като ти казах това, татко. Защо го направих? Симон ме закле да ти спестя грозната истина!

— Симон те е молил да ми я спестиш? — удиви се Лавранс с горчивина в гласа.

Кристин осъзна какво бездушие прояви към него, признавайки му, че чужд човек се е досетил да я предупреди колко ранимо е сърцето на баща й.

Лавранс приседна до нея, взе ръката й и я сложи върху коляното си:

— Постъпи жестоко с мен, Кристин — меко и печално констатира той. — Мило добро дете, ти си блага към всички, но и преди съм забелязвал, че си склонна да проявяваш коравосърдечие към най-свидните си хора. За бога, Кристин, не ме карай да се тревожи за теб и да се питам колко ли още мъка ще донесе на близките ти това твое прословуто твърдоглавие. Дърпаш се като младо конче, впрегнато за пръв път в кола, макар че сама избра на кого да отдадеш сърцето си.

Кристин избухна в ридания и се отпусна в обятията му, а Лавранс я притисна към гърдите си. Седяха дълго така, но Лавранс не продума повече. Накрая все пак повдигна главата й:

— Изцапа се със сажди — усмихна се той. — В ъгъла има кърпа, но най-много да станеш още по-черна, ако се избършеш в нея. Иди вкъщи да се измиеш. Всички ще видят, че си седяла в скута на ковача.

И той внимателно я избута към вратата, затвори след нея и застана неподвижно. После едва извървя няколкото крачки до пейката, свлече се върху нея и облегна глава на гредите. Лицето му се изкриви от болка. С всичка сила притисна ръка към гърдите си.

Никога досега пристъпът не бе продължавал толкова дълго. Не му достигаше въздух, причерня му пред очите, а болката в гърдите плъзна по цялото му тяло. Сърцето му се мяташе неспокойно и се бореше. Удари тежко няколко пъти, а после отново замря. Кръвта туптеше във вените на шията му.

Ей сега ще мине. Болката винаги го отпускаше след известно време. Завръщаше се обаче все по-често и по-често.

Ерлен насрочи събирането на екипажа си на остров Вейой за навечерието на празника на свети Якоб, но реши да остане малко повече в „Йорун“, за да придружи Симон на лов за мечката стръвница, която нападала добитъка в планинското пасище. Прибра се от лова и завари пристигналите за него вести: неколцина от хората му се счепкали с градските стражари и се налагаше да тръгне веднага на север, за да ги откупи. Лавранс също имал работа по тези земи, та пое на път със зет си.

Пристигнаха на острова в края на празника на свети Улав. Видяха корабите на Ерлинг Видкюнсьон, а на вечерната служба в църквата „Свети Петър“ срещнаха и самия кралски предстоятел. Той ги придружи до дома на монасите, където щеше да нощува Лавранс, седна да вечеря с тях и изпрати слугите си до кораба да донесат специално подбрано френско вино, което намерили в Нидарус.

Въпреки изисканото питие разговорът се точеше мудно. Ерлен седеше, потънал в мислите си, с искрящи от радост очи както винаги, когато се отправяше на приключение. Слушаше разсеяно за какво говорят другите двама. Лавранс едва долепяше устни до чашата, а Ерлинг не се показа много приказлив.

— Виждаш ми се изморен, сроднико — отбеляза Ерлен.

— В залива до село Хюста снощи се разрази буря и не съм мигнал цяла нощ — поясни кралският предстоятел.

— Ще се наложи да препускаш стремглаво, ако искаш да стигнеш в град Тюнсберг за празника на свети Лаврентий. А и там едва ли те очаква мир и спокойствие. Магистър Пол 25 25 Магистър Пол — Пол Бордшон (?-1346) — ръководител на кралската канцелария и архиепископ. Укрепва архиепископския престол, но се пази от конфликти с кралската власт. — Бел.прев. с краля ли пътува?

— Да. Ти няма ли да се отбиеш в Тюнсберг?

— Защо? Да попитам краля дали иска да изпрати синовен поздрав на майка си? — засмя се Ерлен. — Или да предложа на епископ Аудфин 26 26 Епископ Аудфин, чието светско име е Андулфинус Аудфин Сигюршон (?-1330) — епископ в Берген; стремежите му към силна епископска власт го тласнали към конфликт с влиятелни духовници и светски лица като например с кралския предстоятел Ерлинг Видкюнсьон. — Бел.прев. да предаде поздравите му на херцогинята…

— Решението ти да пътуваш за Дания сега, когато пълководците отиват на срещата в Тюнсберг, учудва мнозина.

— Защо хората непрекъснато се удивляват на постъпките ми? Представете си, че ми се е приискало да се полюбувам на изискани маниери, каквито не съм виждал от последното си гостуване в Дания, и да участвам в някой турнир. А и нашата сродница бе така любезна да ни покани. Освен Мюнан и мен няма други желаещи да я признаят за тяхна близка.