Сигрид Унсет - Стопанка

Желязото изстина. Лавранс остави клещите и тежкия ковашки чук и се приближи до дъщеря си. С изпоцапаното си със сажди лице и коса, с почернелите си дрехи и ръце и с дългата си престилка той изглеждаше по-строг от обикновено.

— Повиках те, защото искам да ти кажа нещо, дъще. Тук, в моя дом, настоявам да се отнасяш към съпруга си с полагащото му се уважение, както подобава на почтена стопанка. Не желая да слушам как дъщеря ми хока мъжа си, както постъпи вчера ти.

— Виж ти, явно вече смяташ Ерлен достоен за уважение.

— Той е твой съпруг — натърти Лавранс. — Нека ти припомня, че не съм те карал насила да се омъжваш за него.

— С Ерлен станахте много добри приятели — отбеляза Кристин. — Ако някога знаеше какъв човек е, сигурно щеше да ме накараш.

— Говориш необмислено, Кристин — Лавранс придоби тъжен и угрижен вид. — Много добре осъзнаваш, че това не е истина. Не посмях да те омъжа против волята ти за законния ти годеник, когато ти пожела да го отхвърлиш, макар че обикнах Симон от все сърце.

— И той вече не ме искаше за невеста…

— Грешиш. Гордостта му не му позволи да се възползва от правата си, след като ти го отблъсна. Ако бях послушал съвета на Андрес Гюдмюнсьон да не обръщам внимание на младежките ви прищевки, съмнявам се дали Симон щеше да съжалява за женитбата ви. Често казано, вече и аз не зная дали рицарят не е бил прав, като гледам колко безогледно се отнасяш към мъжа, за когото се омъжи след дълги и настойчиви молби и заплахи.

— Как ли пък не! — възкликна присмехулно Кристин. — Никога нямаше да придумаш Симон да се ожени за годеницата си, след като я свари с друг мъж, и то на такова място!

— Какво място? — изплъзна се от устата на Лавранс, останал без дъх.

— От онези, дето им казвате бардаци. Собственичката беше държанка на Мюнан. Лично тя ме предупреди да не ходя там. Аз я излъгах, че отивам да видя мой роднина. Самата тя е сродница на Ерлен — засмя се Кристин със същия отблъскващ, див смях.

— Замълчи! — скастри я баща й.

По лицето на Лавранс премина сянка. По устните му заигра бледа, горчива усмивка. Докато го гледаше, Кристин неволно се сети за склона към планината. И той побеляваше като бащиното й лице, след като бурните ветрове обрулеха листата на дърветата, и се превръщаше в блещукаща бяла поляна.

— Който не разпитва, узнава най-много.

Кристин се свлече безпомощно на пейката, подпря брадичка на ръката си и закри лице. За пръв път през живота си изпита смъртен страх от баща си.

Той извърна лице от нея, взе тежкия чук и го остави при другите. После събра пилите и другите дребни инструменти и се залови да ги подрежда върху напречната греда между стените. Лавранс й бе обърнал гръб, а ръцете му трепереха неистово.

— Кристин, знаеш ли, Ерлен премълча тази позорна част от миналото ти — вгледа се той в бледото й изплашено лице. — Отказах му категорично, когато заедно със свои роднини той дойде при мен в Тюнсберг да те поиска за жена. Тогава не подозирах, че всъщност аз трябва да проявя признателност, задето Ерлен иска да възстанови доброто име на дъщеря ми. Мнозина мъже в неговото положение веднага биха ми обадили какво се е случило. А той се върна, за да настоява за ръката ти, все едно си най-почтената жена на света. Не всеки би настоявал толкова упорито да се ожени за девойка, която вече е била… каквато си била ти тогава.

— Не смятам, че някой мъж би се осмелил да ти каже подобно нещо…

— Не зная за друго, но от хладно оръжие Ерлен не се е боял никога — прекъсна я Лавранс и лицето му изведнъж придоби изтощено изражение, а гласът му изгуби звучността и оживлението си. Но той подхвана наново, тихо и укоризнено: — Колкото и лошо да е станалото някога, Кристин, повече ме плаши решението ти да ми признаеш прегрешението си сега, когато той вече е твой съпруг и баща на децата ти. Ако ми казваш истината, значи си знаела що за стока е, преди да си извоюваш разрешението ни да се венчаеш с него. Ерлен се показа готов да плати скъпо за теб като за честна девойка. Освен това ти е предоставил голяма свобода и право да участваш в управлението на „Хюсабю“. Сега ще изкупиш греха си, като стопанисваш имота разсъдливо и поправяш грешките на Ерлен, за да неутрализираш присъщата му непредпазливост. Дължиш го на Бог и на децата си. И аз, и други хора сме казвали, че Ерлен не става за друго, освен да задиря фусти. Ти също си дала храна за тези слухове, защото сама ми призна какво се е случило помежду ви. Впоследствие съпругът ти разкри и положителните си качества. Спечели си име на смел и пъргав воин. За синовете ви не е никак маловажно да се гордеят със славата на баща си, прочул се като безстрашен и умел пълководец, който умее да върти меча. Казваш, лекомислен бил. Нима точно ти не си го разбрала от самото начало? Съветвам те да измиеш срама от челото си, като почиташ и подкрепяш мъжа, когото сама си избра.