Сигрид Унсет - Стопанка

Той открай време си беше сдържан, благоразумен и предпазлив и още от малка Кристин помнеше колко ревностно баща й съблюдава всички християнски повели. Обичаше да слуша литургии и молитви на езика на римляните. Радваше се най-силно, когато се намираше в божия храм. Там намираше отрада за душата си. Но тогава всички инстинктивно усещаха, че във вените на този мълчалив мъж тече кръвта на духовно свободен, спокоен и жизнелюбив човек. Сега сякаш нещо у него бе умряло безвъзвратно.

Откакто пристигна в „Хюсабю“, Кристин видя баща си пиян само веднъж: на сватбата във „Формо“. Тогава започна да залита и да бъбри дрезгаво, но не изглеждаше развеселен. В главата й нахлуха спомени от детството. Когато честваха празници или ходеха на гости, Лавранс се смееше с цяло гърло и се удряше по бедрата при всяка шега. Предлагаше на всички мъже, прочути с физическата си мощ, да премерят сили с него; изпробваше коне и се втурваше да танцува; смееше се на несигурните си стъпки, обсипваше присъстващите с подаръци и преливаше от доброжелателност и другарска обич към всички. Кристин разбираше, че баща й има нужда от алкохолното опиянение, за да се откъсне от постоянния труд, строгия пост и благочестивия живот с домашните си, които намираха в него най-добрия си приятел и най-сигурната си опора.

Ерлен не изпитваше потребност да пие, защото в трезво състояние не си налагаше никакви задръжки. Поддаваше се на всичките си хрумвания, без да се замисля кое е правилно и кое — погрешно; кое хората смятат за благопристойно и разумно поведение. Кристин не познаваше по-умерен в пиенето мъж от съпруга си. За Ерлен виното беше начин да утоли жаждата си и да се впише в компанията, но не и страст.

Лавранс Бьоргюлфсьон бе изгубил способността да се радва на гуляите. Потребността да отприщи жизнелюбието си в опиянението от алкохола изчезна. Не пиеше, за да удави мъката си. Подобна мисъл му бе напълно чужда, защото според него мъжът трябва да седне на трапезата с радостно, а не с натежало от скръб сърце.

Лавранс търсеше утеха за тегобите си другаде. В мислите на Кристин дремеше бегъл спомен за баща й в нощта, когато църквата изгоря. Той успя да спаси разпятието. Ето го, стои под него, носи кръста и се подпира на него. Без да проумява докрай причината за промяната у Лавранс, Кристин долавяше неговия страх за нейното бъдеще и за бъдещето на децата й. Вероятно се тревожеше, защото избраникът на Кристин не му вдъхваше доверие, и се чувстваше безпомощен.

Това прозрение глождеше тайно душата й. Кристин се прибра у дома, изморена от несгодите през изминалата зима. Тревожеше се, задето съвсем лекомислено се примири с нехайството на Ерлен. Осъзнаваше какъв прахосник е съпругът й. Той не умееше да управлява наследените богатства и те се стопяваха с всеки изминал ден — бавно, но неумолимо. Макар и трудно, но го убеди да уреди някои сделки и да се вслуша в нейните съвети и в думите на отец Айлив, ала нямаше сили непрекъснато да му натяква какво да предприеме. А и сега я изкушаваше възможността да се радва на живота си с него. Кристин се измори да упорства и да се бори срещу обстоятелствата и срещу демоните в себе си, но несекващото й безпокойство непрестанно изцеждаше силите й.

Очакваше да си възвърне душевния мир от детството с помощта на баща си.

Чувстваше се несигурна. Ерлен получаваше добри доходи от поверената му община, ала живееше по-разгулно, назначи повече слуги и увеличи броя на хората в свитата си. Държеше я на разстояние от всичко, което не засягаше пряко съвместния им живот. Кристин разбираше, че съпругът й не желае тя следи начинанията му със зоркия си поглед. На другите Ерлен разказваше с охота за преживелиците си на север, с нея не споделяше нито дума. Имаше и други събития. През последните години Ерлен се срещна с Ингебьорг, майката на краля, и Кнют Порше няколко пъти. Кристин не присъства нито веднъж на срещите с тях. Сега Кнют беше херцог в Дания, а дъщерята на крал Хокон се бе обвързала с него в брачен съюз. В душите на мнозина норвежци се надигна гняв и горчивина. Срещу Ингебьорг организираха всевъзможни заговори, които Кристин не проумяваше. Епископът от Бьоргвин тайно изпрати няколко сандъка в „Хюсабю“. Сега натовариха пратката на „Маргигрен“, която се намираше до Несе. Ерлен получи писма и се готвеше да пътува за Дания в края на лятото. Най-сетне изяви желание да я вземе със себе си, но Кристин се възпротиви. Тези високопоставени люде смятаха Ерлен за свой равен и се отнасяха с него като към скъп роднина, ала Кристин се боеше: непредпазливостта му вещаеше опасности. Не се реши да пътува с него, защото не виждаше на какво може да го научи, а и мисълта да попадне в компанията на хора, сред които тя, обикновената стопанка, няма как да отстоява мнението си, никак не й се нравеше. Освен това се страхуваше да пътува в кораб. Морската болест се бе загнездила в спомените й като по-тежко изпитание и от най-мъчителното раждане.