Сигрид Унсет - Стопанка

Кристин вече не плачеше така лесно като по-млада, но когато видя баща си да язди срещу нея, очите й се наляха със сълзи. Тя обузда коня си, слезе от седлото и се затича към него. Доближи го, хвана ръката му и я целуна смирено. Лавранс тутакси слезе от коня и вдигна дъщеря си на ръце. После се здрависа с Ерлен, който вървеше пеш и приветства тъста си с почтителен поздрав.

На следващия ден Симон се отби в „Йорун“, за да види новите си роднини. С него дойдоха Юрд Андресьон и Гайрмюн от „Крюке“, но жените им останали във „Формо“, за да шетат. Симон искаше да отпразнуват сватбата в неговия дом и стопанките имаха много работа.

Случи се така, че Симон и Ерлен се здрависаха непринудено и спокойно. Симон умееше да се владее, а Ерлен се отнесе към него със съвсем неподправена радост. Господарят на „Формо“ чак се усъмни дали пък Ерлен не е забравил неприятната случка в Осло. Симон подаде ръка и на Кристин. Двамата се притесниха и погледите им се срещнаха само за миг.

Колко е остарял, помисли си Кристин. На младини Симон можеше да се нарече хубавец въпреки тантурестото си тяло и късия врат. Някога стоманеносивите му очи изглеждаха малки под увисналите клепачи, устата — малка, а трапчинките — прекалено големи върху детински облото му лице, но цветът на кожата му свидетелстваше за отлично здраве, а широкото му чело се белееше като мляко под красивите му светлокестеняви къдрици. И сега бе запазил гъстата си къдрава грива с цвят на лешник, но лицето му бе станало червендалесто, с пълни бузи и двойна брадичка, а под очите му се гънеха бръчки. Снагата му се бе наляла и се забелязваха наченки на шкембе. Симон никак не приличаше на мъж, който вечер ще легне в края на леглото да си шепне с годеницата си. Кристин изпитваше съжаление към малката си сестра. Пленителната Рамборг пращеше от здраве и се радваше по детски, задето ще се омъжва. Още на първия ден тя показа на Кристин сандъците с чеиза си и годежните дарове от Симон. Сигрид Андресдатер й разказала за позлатена ракла в невестината стая във „Формо“, където стояли скътани дванайсет скъпи кърпи. Симон щял да й ги подари на сутринта след първата им брачна нощ. Клетото девойче, нямаше представа какво представлява бракът. Кристин се измъчваше, че не познава добре сестра си. Рамборг им гостува два пъти в „Хюсабю“, но се държеше хладно и малко сърдито. Не харесваше нито Ерлен, нито връстницата си Маргрет.

Дълбоко в себе си Симон бе очаквал — и дори се бе надявал — да види Кристин поизморена от живота. Нали бе родила пет деца. Но младата жена цъфтеше, запазила изправения си гръб и изящната си походка, макар и да се бе позакръглила. Човек не би могъл да си представи по-прекрасна майка, заобиколена от миловидните си чеда.

Кристин беше облечена в рокля от домашен, ръждивокафяв вълнен плат с втъкани тъмносини птици. Симон си спомни как той се облягаше на стана, докато тя тъчеше.

Докато се настаняваха на трапезата в голямата стая на горния етаж, настъпи кратка суматоха. Скюле и Ивар започнаха да крещят — искаха да седнат между майка си и гледачката, с която бяха свикнали. Лавранс обаче сметна, че не подхожда Рамборг да заеме по-второстепенно място от слугинята и децата на сестра си, и й оказа честта да се настани до него, защото й предстоеше да напусне бащиния дом.

Малчуганите от „Хюсабю“ не си намираха място от превъзбуда, а и не бяха научени на добри обноски. Сътрапезниците тъкмо започнаха да се хранят и Гауте се мушна под масата, а после се появи до коляното на Симон.

— Ще ми дадеш ли да видя странния калъф на колана ти, сроднико Симон? — попита русото момче бавно и сериозно. Вниманието му беше привлечено от голямата обкована със сребро ножница, където Симон носеше приборите си: лъжица и два ножа.

— Разбира се, синко. Как се казваш?

— Гауте Ерленсьон.

Малкият пусна парче сланина в скута на сребристосивата фламандска дреха на Симон, извади ножа му и го огледа щателно. После със съсредоточено изражение грабна другия нож и лъжицата от ръцете на Симон, докато мъжът се хранеше, и пъхна всички прибори в ножницата, за да види как изглежда целият комплект. Пръстите на детето лепнеха от мазнина, а муцунката му бе изпоцапана с храна. Симон се усмихна на красивото му заинтригувано лице.

В следващия миг двамата големи синове на Ерлен и Кристин също отидоха до пейката на мъжете, а близнаците пълзяха под масата и се мотаеха из краката на хората. Малките оглеждаха кучетата до огнището. Възрастните така и не успяха да се нахранят на спокойствие. Майката и бащата молеха децата да си седнат по местата и да кротуват, но те дори не им обърнаха внимание. Родителите посрещаха проявите им със смях и непослушанието им явно не ги притесняваше. Кристин и Ерлен останаха невъзмутими дори когато Лавранс с доста хаплив тон помоли един от ратаите да заведе палавниците в стаята на долния етаж, та възрастните да си чуят приказката.