Сигрид Унсет - Стопанка

Айндриде Хоконсьон обаче вдигна сватба с друга мома и йорундци не изглеждаха особено разочаровани. Присъстваха на тържеството, а после Рамборг не без гордост се похвали, че четирима мъже отворили дума за нея пред Лавранс — кой за себе си, кой от името на роднина. Баща й обаче не желаел да жени дъщеря си, преди да порасне и сама да реши кое е най-добре за нея.

И така до пролетта, когато Рамборг навърши четиринайсет. Една вечер двамата със Симон стояха в обора и се радваха на новородено теле. Бялото добиче имаше кафяв белег на челото. На Рамборг петното й заприлича на църква. Девойката се бе сгушила в Симон, приседнал на ръба на кошарката, а той й подръпваше плитките.

— Май наближава сватбата ти, Рамборг!

— Много добре знаеш, че баща ми няма да ти откаже, ако ме поискаш — напомни тя. — Вече съм достатъчно голяма да ме задомят.

Симон се сепна, но се помъчи да се засмее.

— Пак ли тези твои лудории!

— Не са никакви лудории — погледна го девойката с широко отворени очи. — Отдавна съм решила да живея при теб във „Формо“. Защо през последните години непрекъснато ме вземаш в скута си и ме целуваш, ако не искаш да стана твоя жена?

— Искам, разбира се, но не съм допускал, че заслужавам толкова красива и млада девойка като теб. Та аз съм по-възрастен от теб със седемнайсет години. Сега не се замисляш за това, но един ден, когато ти ще бъдеш жена в разцвета на силите си, няма да ти се живее със стар, сърдит съпруг с голямо шкембе.

— Сега се чувствам в разцвета на силите си — засия тя. — А и ти не си престарял, Симон.

— Освен това съм и грозен. За кратко ще се преситиш да ме целуваш!

— Няма такава опасност — засмя се тя и му поднесе устните си, но Симон не я целуна.

— Не искам да се възползвам от неблагоразумието ти, миличка. Това лято Лавранс ще те води на юг. Ако и след това пътуване не си промениш решението, покорно ще благодаря на Бог и на Пречистата Дева, задето са ми отредили по-добър жребий, отколкото съм се надявал, но няма да те карам да ми се вричаш отсега, красавице моя.

Същата вечер Симон взе кучетата, копието и арбалета си и се качи в планината. По ливадите още имаше много сняг. Той заобиколи пасището и си сложи ските. Прекара цяла седмица в лов на северни елени до езерото на юг от Глиганските върхове. Но вечерта, когато се отправи към селото си, го обзе познатото безпокойство и страх. От Рамборг се очакваше да сподели случилото се с баща си. Когато пое по ливадата покрай пасището на „Йорун“, Симон забеляза, че от покрива на овчарската колиба се вие дим, а вътре проблясва светлина. Сигурно Лавранс бе дошъл да нагледа имота си. Симон реши да се отбие при него.

По поведението на Лавранс младият мъж усети, че правилно е предугадил какво се е случило. Двамата поприказваха за лошото отминало лято и кога тази година е най-подходящо да преведат добитъка на север. Обсъдиха новия ястреб на Лавранс, разперил криле над вътрешностите на печащите се на шиш птици. Лавранс ходил до долината Илман, защото преди ден–два неколцина селяни от Алв му обадили, че тамошната му конюшня се срутила. Вечерта премина в подобни разговори. Накрая Симон не се стърпя:

— Не зная дали да те питам, но… да не би Рамборг да ти е споменала нещо, за което наскоро говорихме с нея?

— Защо не се обърна първо към мен, Симон? Вероятно се досещаш какъв отговор щеше да получиш. Е, няма нищо. Сигурно преди това се е удал удобен случай да споменеш на девойката за намеренията си към нея. Както и да е. Радвам се да поверя детето си в ръцете на почтен мъж.

„Повече няма какво да говорим“, помисли си Симон.

И все пак му се стори странно. Та той никога не бе възнамерявал да се сближи с почтена девойка или жена, а сега достойнството му го задължаваше да се ожени за мома, с която предпочиташе да не се обвързва.

— Лавранс, само недей да си мислиш, че съм задирял дъщеря ти зад гърба ти — престраши се да говори откровено Симон. — С нея прекарваме много време заедно, но не съм очаквал Рамборг да разтълкува поведението ми като нещо повече от старото ни приятелство. Ако ти се струвам твърде възрастен за нея, не бих се учудил на отказа ти и не бих позволил той да промени добрите ни отношения.

— Симон, малцина мъже бих приел като родни синове и ти си един от тях — призна Лавранс. — А желанието ми е лично да се погрижа за бъдещето на дъщеря си. Досещаш се кой ще отговаря за женитбата й, когато си отида от този свят. — За пръв път двамата мъже отваряха дума за Ерлен Никулаусьон. — Не отричам, зет ми се представя в много по-добра светлина и успя да се издигне в очите ми, но не притежава нужните качества, за да уреди разумно женитбата на млада девойка. Рамборг също ми се вижда готова да се омъжи за теб.