Сигрид Унсет - Стопанка

Домакините предложиха гостите от „Хюсабю“ да пренощуват в голямата стая. След вечеря слугините донесоха още пиене за мъжете, а Кристин и бавачките отведоха децата в един ъгъл, за да ги съблекат. Момчетата се бяха изпоцапали целите с храна и майката поиска да ги поизмие, но малките се възпротивиха, а по-големите започнаха да се пръскат с вода. Слугините тъкмо успяваха да им облекат някоя дрешка и дечурлигата се разтичваха из стаята. Накрая жените все пак ги качиха на едното легло, но и там настана нечувана врява. Момчетата не спряха да ритат, да се блъскат, да се смеят и да надават пронизителни викове. Разхвърчаха се възглавници, одеяла и чаршафи. Вдигна се прах и из цялата стая се разнесе мирис на слама. Кристин посрещна лудориите на синовете си със смях: били въодушевени, задето са на чуждо място.

Рамборг излезе да изпрати годеника си. В пролетната нощ двамата повървяха между оградите. Юрд и Гайрмюн избързаха напред, а Симон остана да се сбогува с нея. Сложи крак в стремето на коня, но внезапно се обърна към момичето, взе я в обятията си и я стисна силно, а Рамборг изстена, примряла от щастие.

— Бог да те благослови, Рамборг. Толкова си нежна и красива… Не те заслужавам — прошепна той, заровил глава в буйните й къдрици.

Рамборг гледаше как годеникът й се изгубва в мъждивата лунна светлина. Разтърка ръката си: Симон я бе стиснал до болка. Замаяна от радост, тя очакваше с огромно нетърпение да изминат трите денонощия, които я деляха от сватбата им.

Застанал пред леглото на внуците си, Лавранс наблюдаваше как Кристин ги приготвя за сън. Тримата по-големи братя бяха отслабнали, а крайниците им изглеждаха издължени и сухи, но малките близнаци бяха пълнички, с розово-бели гънки по кожата, с пухкави ръце и крака. Лавранс се любуваше на дечицата със зачервени, топли лица и мокри от пот косици, които дишаха равномерно в съня си. Внуците му пращяха от здраве и красота, но Лавранс забеляза колко лошо да възпитани. Добре поне, че тази вечер не дойдоха Сигрид Андресдатер и Хелга Саксесдатер. „Не аз съм човекът, който ще порицава другите колко зле са възпитали децата си“, помисли си Лавранс, въздъхна и прекръсти главите на внуците си.

Симон Андресьон и Рамборг Лаврансдатер се врекоха във вечна вярност на пищно сватбено тържество. Невестата и женихът сияеха от щастие и мнозина споделяха мнението, че Рамборг изглежда по-красива от сестра си в сватбения й ден. Не притежаваше ярката хубост на Кристин, но излъчваше радост и мекота. Ясните, невинни очи на невестата не оставиха у никого и капка съмнение, че тя напълно заслужено носи златната корона на Йеслйнговите потомци.

На сутринта след сватбената нощ гостите се качиха в стаята на младоженците. Рамборг седеше щастлива и горда на стол пред брачното легло със завързана коса. Под погледите на гостите Симон загърна съпругата си в невестината кърпа, а те се смееха весело и подмятаха дръзки шеги. Рамборг се изправи и подаде ръка на мъжа си, поруменяла под бялата забрадка, а хората нададоха радостни възгласи чак до небето и затракаха с оръжия.

Не се случваше често да се оженят наследници на две заможни семейства, без човек да открие близко родство между младоженците, ако се поразрови из родословното им дърво. Затова всички смятаха сватбата на Симон и Рамборг за изключително радостно събитие.

Кристин огледа промените, настъпили в „Йорун“. Първо установи липсата на старите мъжки глави по местата, където подпорите се пресичаха с фронтоните на къщите. На тяхно място имаше шпилове с издълбани по тях листа на дървета и птици и позлатен ветропоказател на новата постройка. Някогашните дървени стълбове до почетното място на трапезата до огнището бяха подменени с нови. Старите представляваха фигури на двама мъже. Бяха грозни, наистина, но стояха там още откакто къщата бе построена, и за празниците слугите ги мажеха с мазнина и ги миеха с бира. На новите стълбове баща й бе поръчал да резбоват двама мъже с шлемове и щитове, покрити с кръстни знаци. Лавранс отричаше някоя от фигурите да представлява свети Улав, защото му се струваше непристойно, грешник да държи в дома си изображения на светец, освен ако не чете молитвите си пред него. Твърдеше, че това били двама поборници за каузата на светия крал. Лавранс сам нацепи и изгори старата дърворезба: слугите не смееха да го направят. Господарят им позволи по празници да изнасят храна на големия камък до гроба на първия собственик на „Йорун“, защото му се струваше много жестоко да отнеме на предшественика си онова, на което духът му е свикнал, откакто в имението живееха хора. Бедният човек се бе споминал много време преди християнството да дойде в Норвегия и нямаше вина, задето е бил езичник.