Сигрид Унсет - Стопанка

— Мюнан ли? — смръщи вежди Ерлинг, а после се засмя: — Щях да кажа: нима в дъртия шопар е останал толкова живец, че още може да мъкне сланините си? Значи херцог Кнют организира турнира, а Мюнан ще участва в надпреварата?

— О, жалко, че няма да станеш свидетел на тази неповторима гледка, Ерлинг — засмя се и Ерлен. — Май се опасяваш да не би Ингебьорг да ни е поканила на празника по случай раждането на детето, за да забъркаме друга каша и да я поканим да се включи? Както добре знаеш, прекалено съм тежък на дела и лекомислен по сърце, та да ме използват в задкулисните си игри. А на Мюнан му изпихте кръвчицата…

— О, не се боим толкова много от заговори. На Ингебьорг Хоконсдатер вече трябва да й е ясно, че след женитбата си за Порше пропиля всичките си права в родината си. След като положи ръката си в дланта на мъжа, чието кутре не искаме дори да мернем в пределите на страната ни, не е възможно кракът й да стъпи повече в кралските покои.

— Да, много умно от ваша страна да отделите момчето от майка му, няма що — мрачно отвърна Ерлен. — Той е още дете, а ние, поданиците на норвежката корона, вече имаме причина да вървим с гордо вдигната глава заради краля, комуто се заклехме във вечна вярност.

— Замълчи — унило помоли Ерлинг. — Не е сигурно дали е истина…

Другите двама събеседници прочетоха в очите му точно обратното. Макар и още невръстно дете, крал Магнюс Айриксьон вече беше заразен с грях, който не бе редно да се споменава сред християни. Шведският духовник, назначен да го учи на четмо и писмо, докато кралят е в страната, го въвел в неописуемо заблуждение.

— Навред се е разнесла мълвата, че катедралата в Нидарус изгоряла, защото кралят ни не е достоен да заема трона на свети Улав.

— За бога, Ерлен, нали ти казвам, не е сигурно, че това е истина! Пред очите Господни това дете, крал Магнюс, няма да бъде обвинено в грях. Ще се очисти от прегрешението. С какво право твърдиш, че ние сме го откъснали от майка му? Казвал съм и пак ще го повторя: нека Господ накаже онази майка, която предаде детето си, както Ингебьорг измени на сина си. Не се доверявай на такава жена, Ерлен, и не забравяй с какви вероломни хора си имаш работа!

— Според мен доста успешно оправдаха взаимното си доверие. Но как смееш да се произнасяш по въпроса, сякаш в скута ти непрекъснато валят писма от Рая. Явно това ти дава куража да кръстосваш шпага с високопоставените църковни дейци.

— Я стига, Ерлен. Съветвам те да се произнасяш по въпроси, по които си вещ, а иначе да си спестиш коментарите.

Ерлинг стана. Двамата мъже се изправиха един срещу друг с пламнали от гняв лица.

Ерлен изкриви устни от погнуса:

— Ако човек блудства с животно, пребиваме жертвата и хвърляме трупа в реката.

— Ерлен! — кралският предстоятел сграбчи масата с две ръце. — И ти имаш синове — тихо напомни той. — Как смееш да говориш такива неща? Внимавай какви ги приказваш, Ерлен. Първо мисли, после си отваряй устата. Двайсет пъти мери, преди да отсечеш.

— Ако и вие, които вземате решенията за кралството ни, действате на този принцип, не се учудвам, че всичко върви по мед и масло. Няма защо да се притесняваш — ухили се той. — Лично аз няма да предприема нищо, но животът в тази страна стана чудесен. Е, утре ти предстои ранно ставане, а и тъстът ми е изморен.

След тези думи той пожела лека нощ и излезе от стаята. Двамата мъже не му отговориха. Ерлен отиде да спи на борда на кораба си. Ерлинг Видкюнсьон повъртя чашата в ръце.

— Кашлица ли имате? — попита той, за да наруши неловкото мълчание.

— Да, възрастните хора се простудяват много бързо. Скъпи ми господине, нас ни мъчат безброй неразположения за които вие, младите, дори не подозирате — усмихна се Лавранс.

Отново настъпи мълчание. Ерлинг Видкюнсьон промърмори под нос:

— Явно всички смятат, че кралството е обречено. Преди шест години в Осло мислех, че знатните хора, призвани да служат на короната, имат силна воля да се укрепи кралската власт. Разчитах на това.

— Според мен сте били на прав път, но сам отбелязахте, че всички сме свикнали да търсим опора в краля. Сега той е дете и прекарва половината от времето си в чужда страна…

— Така е. Понякога си мисля, че не може да бъдем толкова черногледи; положението ни сигурно има и добра страна. В миналото, когато кралете ни се държаха като жребци, имаше изобилие от хубави кончета. Нужно бе само селяните да си изберат най-силния боец…

— Вярно, вярно — позасмя се Лавранс.

— Нали преди три години говорихме по въпроса, Лавранс Бьоргюлфсьон. Тогава тъкмо се прибирахте от поклонението си в Шовде и бяхте навестили роднините си в Гаутлан.