Сигрид Унсет - Стопанка

Исусе, Спасителю мой! Що за съпруг и баща е той! Кристин, моя сладка, свидна любима! Тази нощ Ерлен осъзна кога с Кристин е изпитвал щастие, извиращо от дълбините на душата му: единствено когато я бе повел по греховния път.

Преди беше убеден, че щом Кристин стане негова жена пред Бога и пред хората, цялото зло в живота му ще изчезне, сякаш никога не е съществувало.

Явно той не бе способен да изтърпи до себе си присъствието на нещо наистина добродетелно и чисто. След като се избави от греха и покварата, в които той я въвлече, Кристин заприлича на ангел небесен: мила и предана, хрисима, работлива, достойна съпруга. Тя възстанови доброто име на „Хюсабю“. Кристин отново се превърна в онази крехка девойка, чиято моминска кръв се стичаше под наметалото му в лятната нощ сред манастирската градина. Тогава Ерлен си мислеше: и самият дявол не би се осмелил да нарани това момиче или да й причини мъка.

Сълзи рукнаха по лицето му.

Явно са верни думите на свещениците: грехът разяжда човешката душа като ръжда. Ерлен не намираше душевен покой при любимата си жена. Копнееше да се махне от дома им и от всичко нейно.

Унесе се в сън, облян в сълзи. Изведнъж се сепна. Кристин бе станала, дундуркаше Гауте и тананикаше.

Мъжът скочи от леглото, препъна се в детски обувки на пода, приближи се до съпругата си и грабна Гауте. Малкият започна да пищи и Кристин рече укоризнено:

— Почти го бяха приспала!

Бащата разтърси плачещото дете и го тупна няколко пъти по дупето. Гауте запищя още по-пронизително, но Ерлен му изшътка толкова грубо, че малкият се стресна и млъкна. Такова нещо досега не му се беше случвало…

— Кристин, опитай се да мислиш с главата си — скара й се Ерлен. Гневът му отне самообладанието, докато стоеше изплашен, гол и треперещ от студ в тъмната стая с хленчещото дете на рамо. — Настоявам да се сложи край на това. За какво са ти бавачките? Децата трябва да спят при тях. Ти вече нямаш сили да се грижиш за тях.

— Значи не ми позволяваш децата да стоят при мен през времето, което ми остава — обвинително отвърна тя.

Ерлен отказа да разтълкува значението на думите й.

— През оставащото ти време имаш нужда от почивка. Лягай си, Кристин — помоли я по-меко той.

Ерлен отнесе Гауте в своето легло. Пееше му тихичко и в тъмнината намери колана си върху издигнатата част пред кревата. Детето започна да си играе с малките сребърни плочки, а те се удряха една в друга и дрънчаха.

— Нали камата не е там? — боязливо попита Кристин от своето легло и Гауте нададе отново писък, когато чу гласа на майка си.

Ерлен му изшътка и продължи да дрънчи с колана. Накрая детето се поуспокои.

Бедничкото болнаво дете, защо ли оживя след епидемията! Дори не се знаеше дали е с всичкия си.

О, не, о, не, Пречиста Дево, той се отрича от скверните си мисли! Ерлен никога не би пожелал смъртта на малкия си син. Не, не, бащата прегърна детето и долепи лице до меката хладна косица.

Имат прекрасни синове. Но му дойде до гуша ден и нощ да слуша само за тях; да се препъва в тях, където и да отиде. Ерлен не проумяваше как е възможно тримата малчугани да се намират навсякъде из толкова голямо имение. Помнеше какъв изпепеляващ гняв изпитваше към Елине, защото тя не се грижеше за децата им. Обвиняваше се, че се държи несправедливо, щом се ядосва, задето децата постоянно се влачат след полите на Кристин.

Когато за първи път взе законородените си синове в обятията си, не изпита онова, което бе усетил след раждането на Орм. О, Орм, Орм, сине мой. Тогава Елине му беше омръзнала и вече не понасяше своенравието й, необузданата й природа и неукротимата й любов. Ерлен осъзнаваше, че тя е твърде стара за него, и започна да се досеща какво ще му струва младежкото му завоевание. Но нямаше как да се отърве от нея, защото тя изгуби всичко заради него. Раждането на Орм сякаш му даде причина да търпи майката. Стана баща много млад и дори не разбираше какво е положението на детето, чиято майка е законна съпруга на другиго.

Риданията напираха в гърлото му и той притисна Гауте още по-силно към гърдите си. От децата си Ерлен бе обичал най-силно Орм. Младежът му липсваше ужасно и бащата се разкайваше горчиво за всяка тежка и необмислена дума, която му бе казал. Орм няма как да е усетил любовта на баща си. Когато Ерлен осъзна, че Орм никога няма да бъде смятан за негов законен син и няма да наследи герба му, го обзе разочарование и отчаяние. Глождеше го и ревност, защото Орм създаде по-топла връзка с мащехата си, отколкото с него. А и постоянната нежна благост и доброта, с която Кристин обсипваше Орм, му приличаше на упрек.