Сигрид Унсет - Стопанка

Миналата година в края на лятото кралският предстоятел посети Нидарус заедно с невръстния крал. Кристин присъства на тържеството в кралския дом. Седеше редом до най-знатните дами, мълчалива и горда, с копринена забрадка, окичена с най-прекрасните си накити по червената рокля от сватбения си ден, и следеше зорко как се държи съпругът й в компанията на другите мъже, надаваше ухо на разговорите в залата и обмисляше какво означават. Така постъпваше тя винаги когато придружаваше Ерлен на някакво събитие и забележеше, че хората говорят за него.

Подочу някои неща. Ерлинг Видкюнсьон бил готов на всичко, за да утвърди властта на Норвегия над северните райони близо до Бяло море и да защити Холугалан, но кралският съвет и рицарското съсловие му се противопоставили и не желаели да предприемат каквото и да било. Архиепископът и неговият клир проявили склонност да подпомогнат с парични средства похода, разбра Кристин от Гюнюлф, но духовниците из цялата страна се обявили против подобно начинание, въпреки че ставало дума за война с Божиите врагове, с еретици и езичници. Големците саботирали кралския предстоятел, или поне в Трьонделаген. Благородниците свикнали да се отклоняват от писанията в законодателните книги и от правосъдните наредби на кралството и никак не им допадали ревностните опити на Ерлинг да съблюдава закона в духа на покойния си роднина крал Хокон. Но не това беше причината Ерлен да не позволява на кралския предстоятел да му намери място по свое усмотрение. Ерлен просто се отегчаваше от сериозните, достопочтени хора и им отмъщаваше с подигравателните си коментари. Така постъпваше и с влиятелния си роднина.

Кристин разбираше отношението на Ерлинг към Ерлен. Още от млад Ерлинг имаше слабост към съпруга й и явно си е мислел, че ако успее да спечели за каузата си знатния, смел с оръжията стопанин на „Хюсабю“, който по време на службата си при граф Якоб бе натрупал значителен опит във военното изкуство за разлика от повечето земевладелци, водещи уседнал живот, тогава и двамата щяха да извлекат полза от сътрудничеството си. Ерлинг ще осъществи намеренията си, а Ерлен ще забогатее. Но това не се случи.

Две години Ерлен прекарва цяло лято, плавайки в моретата по дългото северно крайбрежие. Преследваше пиратски лодки с четирите малки кораба под неговия герб. Веднъж акостира до новопостроено норвежко село на север в областта Тана, за да купи пресни провизии. Точно тогава карелците плячкосваха селото и Ерлен успя с помощта на шепа хора, които взе със себе си на сушата, да залови осемнайсет разбойници и да ги обеси на таванската греда в полуизгорялата плевня. Срази и руска войска, насочила се към планините, изгори и няколко вражески лодки, приближили се до най-отдалечените скалисти брегове. На север Ерлен се прочу като изключително бърз и смел пълководец. Момците от района на Трьонделаген и Мьоре обичаха водача си заради издръжливостта му и готовността да се подлага на всички изпитания редом с хората си. Ерлен се сприятели с дребните стопани и младите синове на заможните господа на север в Халугалан, където хората вече бяха свикнали с мисълта, че се налага да бранят сами бреговете си.

И въпреки всичко Ерлен не помогна на кралския предстоятел да осъществи плановете си за мащабен кръстоносен поход на север. Хората в Трьонделаген хвалеха подвизите му по време на отбраната срещу руснаците. Станеше ли дума за това, веднага се сещаха, че Ерлен е роден и израснал в техния край. Явно и днешните младежи бяха замесени с хубавата мая от едно време. Но каквото и да кажеше Ерлен, каквото и да направеше, думите и постъпките му нямаха заразителен ефект върху зрелите, разумни мъже.

Кристин забелязваше, че все още смятат съпруга й за младеж, макар той да беше с една година по-възрастен от кралския предстоятел. Мнозина намираха за по-удобно да принизяват поведението му до необмислени щуротии на незрял младок. Хората го харесваха, глезеха и хвалеха, но не го смятаха за равен на тях мъж. Кристин виждаше с каква охота той приема отредената му роля.

Ерлен говореше за войната с руснаците, за шведите: нали нашият крал е и техен. Но шведите не искали да признаят норвежките бойци и рицари за благородници, които не отстъпват по нищо на техните. Къде се е чуло и видяло по света от благородниците да се иска друг принос по време на война, освен да яздят конете си и лично да удрят щитовете си в земята? Горе-долу същото бе казал Лавранс на тинга във Воге и го повтори пред Ерлен, когато зетят отказваше да пренебрегне съвета на Мюнан Бордшон.