Сигрид Унсет - Стопанка

Ерлен извести на родителите й за епидемията веднага щом Кристин легна болна, но Лавранс и Рагнфрид бяха на сватба в „Скуг“. Чак след това дойдоха в „Хюсабю“ да видят дъщеря си. Тя се чувстваше по-добре, но омаломощението не й позволи да поговори много-много с баща си и майка си. Искаше просто да усеща присъствието на Ерлен до леглото си.

Неговото здраво тяло примамваше слабата, чувствителна към студа и страдаща от малокръвие млада жена. Едновремешният огън изчезна напълно. Кристин вече не помнеше какво е чувството да обичаш страстно, но заедно с него се изпариха безпокойството и горчивината, натрупани пред последните години. Сякаш нищо не я гнетеше, макар че скръбта по Орм потискаше и двама съпрузи. Ерлен не разбираше страха на майката за малкия Гауте, но въпреки това тя се чувстваше добре с него. Явно той се бе изплашил до смърт да не я изгуби.

Струваше й се мъчно и парливо начинание да говори с него и да засегне болезнена тема, която би сложила край на мира и разбирателството помежду им.

Празнуващите се върнаха от танците. В светлата лятна нощ Кристин излезе на вратата. Маргрет вървеше, хванала баща си под ръка. Беше облечена и нагиздена като за сватбено тържество, а не като за танци на поляната, където прииждат всякакви хора. Мащехата обаче вече отдавна не се намесваше във възпитанието на Маргрет. Нека Ерлен сам отговаря за поведението на дъщеря си, реши Кристин.

Ерлен и Маргрет бяха ожаднели и Кристин отиде да донесе бира. Момичето й разказа как минала забавата: двете се разбираха добре, откакто Кристин престана да я поучава. По някое време Маргрет и слугинята й се качиха на горния етаж да спят.

Ерлен сновеше напред-назад из стаята, протягаше се и се прозяваше, но не се чувстваше изморен. Прокара пръсти през дългата си черна коса.

— Нямаше време за това, след като се изкъпах, нали бързахме за танците… Хайде да ме подстрижеш, Кристин, че не мога да ходя така през почивните дни.

Съпругата понечи да му възрази, защото беше тъмно, но Ерлен се засмя, посочи към капака на тавана и каза, че вече се развиделявало. Кристин отново запали лампата, посочи му къде да седне и метна кърпа върху раменете му. Докато го подстригваше, той мърдаше, защото докосването го гъделичкаше, и се смееше, когато ножицата доближеше врата му.

Кристин събра отрязаната коса от пода и я хвърли в огнището. Изтръска кърпата над огъня, а после приглади косите на Ерлен към темето и изравни върховете им с ножицата.

Той хвана ръцете й зад гърба си, сложи ги на гърлото си, отметна назад глава и вдигна към нея усмихнатите си очи.

— Май си изморена — установи той, пусна я и се изправи с лека въздишка.

Ерлен отплава за Бьоргвин още след Еньовден, ядосан, задето съпругата му и тази година не беше в състояние да пътува. Кристин се усмихна изморено: така или иначе нямало как да остави Гауте.

И това лято Кристин прекара сама в „Хюсабю“. Добре поне, че очакваше следващото си дете след празника на светия апостол Матей. И за нея, и за жените в имението би било трудно, ако детето се появи, докато са заети с полска работа.

Тя се питаше дали това ще продължи постоянно. Времената вече бяха по-различни. Като малка слушаше как баща й разказва за датската война и помнеше, че той участва в залавянето на херцог Айрик. Оттам му останаха големите белези по тялото. Но в Гюдбранската долина всичко изглеждаше напълно откъснато от военни действия. Там никой не очакваше подобни събития. Цареше мир, а бащите си стояха по домовете, управляваха имотите си, мислеха и се грижеха за домочадието си.

Сега отвсякъде я заливаше мълвата за размирици. Хората говореха за война, за сбор на войници и за управлението на кралството. В представите на Кристин това се свързваше неразривно с морето и крайбрежието, които бе виждала само веднъж: когато се преместиха да живеят на север. Във въображението на младата жена духовниците и миряните, обсебени от кроежи и планове, решени да осуетяват чужди намерения, да размишляват и да търсят изход, пътуваха именно по това крайбрежие. Ерлен принадлежеше към тези господа заради благородния си произход и богатствата си, но Кристин усещаше инстинктивно, че той не е приет докрай в техния кръг.

Тя си блъскаше главата да открие причината за неговата незавидна позиция. За какъв го смятаха всъщност тези благородници; нали и той не им отстъпваше по потекло?

Когато Ерлен беше мъжът на сърцето й, Кристин не си задаваше подобни въпроси. И тогава забелязваше, че той е склонен да реагира прибързано и невъздържано, да действа необмислено, и има рядката дарба да се показва като неразумен стопанин. Но Кристин намираше извинения за всичките му недостатъци и не се замисляше как биха се отразили тези негови качества на съвместния им живот някой ден. Утешаваше се с мисълта, че всичко ще се промени, когато се оженят. Сега обаче осъзна кога е започнала да си задава въпроси: от мига, в който усети зараждащия се в утробата й нов живот. Дали наистина Ерлен е толкова лекомислен, неразумен и неблагонадежден, какъвто го изкарват хората, питаше се тя.