Сигрид Унсет - Стопанка

Юлв се нахрани и се протегна на пейката. Кристин издърпа пънчето до люлката, взе кошницата с вълнена прежда и започна да я навива на кълбета, като междувременно буташе леко люлката с крак.

— Няма ли да си починеш? — попита тя, без да обръща глава. — Не си ли изморен, Юлв?

Мъжът се изправи, позасили огъня и се приближи до стопанката. Седна на пейката срещу нея.

За разлика от друг път, когато се връщаше от Нидарус, сега Юлв не й се стори изтощен от гуляи.

— Дори не ме попита какво ново има из града, Кристин — погледна я той и подпря лакти на бедрата си.

Сърцето й се разтуптя от страх. От изражението и поведението на мъжа тя се досети, че пак й носи лоши вести, но му отговори с блага и спокойна усмивка:

— Разкажи ми какво си чул из града, Юлв.

— Добре — съгласи се той.

Първо обаче развърза кожената си торба, извади покупките, предназначени за стопанката, и й ги подаде. Кристин му благодари.

— Явно си научил нещо ново в града — подхвана отново тя след малко.

Юлв обърна лице към младата жена, а после отмести поглед към бледото спящо дете в люлката.

— Главата му винаги ли се изпотява така? — прошепна той и внимателно попипа мократа му косица. — Кристин, я ми кажи нещо. Когато се женихте с Ерлен и съставихте документа как ще бъде разпределена собствеността помежду ви, там не пишеше ли, че ти ще се разпореждаш с неговия подарък и със зестрата си, както намериш за добре?

Сърцето на Кристин заблъска силно в гърдите, но тя рече спокойно:

— Ерлен винаги се допитва до мен и иска съгласието ми, когато реши да търгува с някое имение. Да не би да говориш за земите в долината Вердален, които той продаде на Виглайк от „Люнг“?

— Да. Ерлен купи кораба „Хюгрекен“ от Виглайк. Той вече разполага с два кораба. Какво остава за теб, Кристин?

— Неговият дял в „Шерваста“, имение в Юлфкелста, чийто годишен данък възлиза на храната за един човек на месец, и неговите земи в Орхамар — обясни тя. — Нали не мислиш, че Ерлен е продал това имение без моето съгласие и без да ми даде обезщетение за него?

— Хм — изсумтя Юлв. — И въпреки това доходите ти ще намалеят, Кристин. През зимата Ерлен взе сено оттам и опрости на арендаторите арендата за три години напред.

— Ерлен няма вина, задето не успяхме да изсушим сено миналата година. Юлв, зная, че ти направи всичко по силите си, но лани ни споходиха много нещастия…

— Ерлен продаде повече от половината Орхамар на сестрите от Райн, когато се канеше да бяга от страната с теб — засмя се Юлв, — а част от земите са ипотекирани. За Ерлен разлика между двете неща няма. Сега земята е освободена от данък за кралството, а цялата отговорност пада върху плещите на Аудюн. Той управляваше имението, което уж е твое.

— Ерлен не може ли да наеме земите, попаднали под властта на обителта? — поинтересува се Кристин.

— Наел ги е арендаторът на женския манастир от съседното имение — обясни Юлв. — На ползвателите им се струва трудно и несигурно да обработват земята, ако собственикът я раздробява на малки парцели, както прави Ерлен.

Кристин посрещна забележката мълчаливо. И сама беше наясно с грешките на съпруга си.

— Ерлен пропилява имотите си с бързината, с която увеличава домочадието си.

И този път Кристин не отговори, а Юлв продължи:

— Имаш твърде много деца, Кристин Лаврансдатер.

— И всички до едно са ми скъпи — увери го тя с леко разтреперан глас.

— Не се бой за Гауте, ще порасне и ще заякне — успокои я той.

— Ще стане, както е рекъл Господ, но чакането е мъчително.

Юлв долови стаеното страдание в гласа на майката и над лицето на едрия, смугъл мъжага неочаквано падна сянка на отчаяние.

— Безсмислено е, Кристин. Ти постигна много в „Хюсабю“, но ако Ерлен ще плава с два кораба, не вярвам на север да постигнат мир, а мъжът ти е доста наивен и не знае как да се възползва от постигнатите през последните две години победи. Преживяхме тежки времена. Ти постоянно си болна. Ако нещата продължават в същия дух, накрая ще грохнеш, млада жено. Помагам ти според силите си, но не мога да вразумя Ерлен…

— Така е, сам Господ е свидетел колко добър роднина и приятел си ни бил, Юлв. Никога няма да успея да ти се отблагодаря и да те наградя, както заслужаваш.

Юлв стана, запали свещ от огнището и я постави в свещника на масата. Обърна гръб на стопанката, а тя, за малко отпусна ръце в скута си, веднага се залови да навива преждата и да люлее люлката.

— Защо не изпратиш вест на роднините си в „Йорун“? — попита Юлв. — Помоли Лавранс да дойде на есен с майка ти.