Сигрид Унсет - Стопанка

— Тази година няма да притеснявам майка. Тя остарява, а и аз раждам често. Не мога всеки път да я карам да идва — усмихна се леко пресилено тя.

— Този път я повикай — настоя Юлв. — Нека да дойде и баща ти, за да се посъветваш с него по тези въпроси.

— Няма да споделям такива неща с татко — решително отвърна Кристин.

— А с Гюнюлф? Защо не поговориш с него?

— Не е прилично да го товаря с подобни грижи — възрази стопанката.

— Защото е постъпил в манастир ли? — засмя се подигравателно Юлв. — Не съм забелязал монасите да са по-неуки в земевладелството от всички останали. Ако не желаеш да търсиш съвет от чужди хора, говори направо с Ерлен, Кристин. Мисли за синовете си!

Настъпи продължително мълчание.

— Юлв, ти се държиш толкова добре с децата ни — подхвана накрая Кристин, — че ми се струва по-уместно да се ожениш и да се грижиш за собствени рожби, а не да се измъчваш заради нашите неволи.

Юлв се обърна към младата жена. Хванал масата с ръце зад гърба си, той гледаше тънката й права снага и красивото й лице. Кристин Лаврансдатер беше облечена в тъмна, домашно боядисана вълнена рокля, фина, мека ленена кърпа обточваше кроткото й бледо лице, а кръста й опасваше обсипан с малки сребърни рози колан, на който висеше връзката с ключове. На гърдите й блестяха два ланеца с кръстове. Единият — по-голям, с позлатена верижка, — стигаше чак до талията й. Беше подарък от баща й. Над него висеше по-тесен, сребърен ланец с малък кръст: Орм пожела да го дадат на мащехата му със заръката да не го сваля от врата си.

След всяко раждане Кристин се възстановяваше и се захващаше с ежедневните си задължения все така красива, но малко по-мълчалива, а младите й плещи сякаш се огъваха под тежестта на нарастващата отговорност. Бузите й леко хлътнаха, а очите потъмняха и станаха по-сериозни под широкото бяло чело. Поизгуби се и руменината на сочните й устни. Ако продължаваше да ражда в същия дух, Кристин щеше да се раздели с хубостта си съвсем скоро.

— Юлв, не ти ли се струва по-приятно да се установиш в твое имение? — подхвана наново тя. — Нали купи три парцела в Шолвиркста. Можел си да им вземеш изгодна аренда. Така ми каза Ерлен. Съвсем скоро ще притежаваш половината от имението. А Исак има едно–единствено дете. Осе е красива, мила и много работлива жена. А и явно те харесва…

— Не я искам, ако ще се женя за нея — грубо рече мъжът и се разсмя. — Осе Исаксдатер е твърде добра за… — поомекна гласът му. — Отгледан съм от човек, който не ми е роден баща, Кристин, и ми се струва, че и моята орис е на свой ред да се грижа за чужди деца, но не и за свои.

— Ще се моля на Пресветата Дева да те дарува с по-радостна съдба, приятелю.

— Вече не съм в първа младост. Навърших трийсет и пет — засмя се той. — Бих могъл да ти бъда почти баща.

— Само ако си съгрешил като невръстен хлапак — подхвърли небрежно Кристин, като се стараеше да запази веселата нотка в гласа си.

— Няма ли да си лягаш? — попита Юлв.

— След малко. Но ти отивай да си почиваш, Юлв, сигурно си капнал от умора.

Мъжът й пожела лека нощ и излезе от помещението.

Кристин взе свещника от масата и освети двете спящи в леглото момчета. Под миглите на Бьоргюлф не се виждаше гной. Слава Богу. Напоследък времето се задържа хубаво. Но задухаше ли малко по-силен вятър, наложеше ли се децата да стоят вкъщи до огъня, очите на момчето веднага се възпаляваха. Майката дълго гледа синовете си. После се надвеси и над Гауте в люлката.

И трите й рожби се радваха на цветущо здраве до идването на епидемията миналото лято. Тази шарка мореше наред децата из целия фиорд. Сърцето да ти се скъса да слушаш какви страхотии причини. Епидемията пощади децата на Кристин или поне родните й деца…

Пет дни и пет нощи майката не мръдна от южното легло, където лежаха трите деца, обринати в червени петна. Парещите им очи не понасяха светлината, а телата им горяха от треска. Майката потупваше петите на Бьоргюлф под завивката и пееше със слабия си глас, превърнал се в дрезгав шепот:

От децата най-леко епидемията понесе Бьоргюлф, но пък се чувстваше най-неспокоен. Ако Кристин спреше да пее и за миг, той отмяташе завивката. Гауте, само на десет месеца, отпадна толкова, че Кристин не очакваше да оцелее. Завит в черги и кожи, лежеше до гърдите й и нямаше сили да суче. Тя придържаше бебето е едната си ръка, а с другата потупваше петите на Бьоргюлф.